Риск за енергийната ни сигурност - зависимостта от руския газ

Рисковете и потенциалните заплахи за енергийната сигурност на България идват от високата степен на зависимост от един доставчик на природен газ. Затова трябва да продължават да се реализират проекти, позволяващи диверсификация на източниците и трасетата на енергийните ресурси.

Това е записано в приетия днес от Комисията по енергетика Годишен доклад за състоянието на националната сигурност в раздел енергийна сигурност през 2018 г. Освен това България трябва да си запази ролята за транспортиране на основните обеми природен газ в региона на Югоизточна Европа, пише в документа.

В доклада се предупреждава, че към момента капацитетът на единственото подземно газово хранилище в България - ПГХ "Чирен", е достатъчен само за покриване на сезонни флуктуации в потреблението на газ. Капацитетът за дневен добив обаче не гарантира дългосрочно и изцяло сигурността на доставките, особено през зимния период.

При пълно прекъсване на доставките на природен газ, дори и при въвеждане на ограничителен режим за потребителите в страната с 30-50%, ще може да се осигури снабдяване за период от 45-60 дни. Проектът за модернизация и разширение на капацитета на ПГХ "Чирен" в краткосрочен план позволява повишаване на дневните обороти на природен газ до 5 млн. куб. метра за 24 часа.

Проектът предвижда увеличаване на обема работен газ до 1 млрд. куб. метра и увеличаване на дебита и нагнетяване до 8-10 млн. куб. метра на ден. Всичко това ще позволи на хранилището да бъде използвано не само за нуждите на българския пазар, както е сега, но и за посрещане на пиково потребление на страните от региона.

Приетите от ЕК нови емисионни екологични норми към централите, изгарящи твърди горива, създават значителни разходи за тях. Това създава риск за преустановяване на експлоатацията на някои от централите. Поради значителното повишаване от близо три пъти на цената на емисиите на парникови газове през 2018 г. ТЕЦ "Марица Изток 2" натрупва огромни финансови задължения към БЕХ, пише още в доклада.

Натрупаният ценови дефицит е оценен в доклада на Световната банка на 1,9 млрд. лева към 2015 г. Натрупването на нов дефицит е преустановено в периода 2015-2017 г. В процес на обсъждания е установяването на дългосрочен механизъм за компенсиране на натрупания дефицит.

В доклада е записано още, че е проблем и високата задлъжнялост на топлофикационните дружества към "Булгаргаз" и БЕХ.