Защо бизнесът предпочита да инвестира в Турция, а не в България?

Изходът от борбата между България и Турция за рекордната инвестиция на Фолксваген в размер на около 1,5 милиарда евро изглежда предрешен. По обем на брутния вътрешен продукт турската икономика е осемнадесета в света, докато България е едва на 73-то място. От години задграничните инвеститори посочват дефицита на квалифицирана работна ръка като основен проблем пред бизнеса в демографски топящата се България. А със своето 80-милионно население Турция е в много по-добра позиция, при това не само в количествено отношение, пише Дойче веле.

Проблемът с работната ръка

В България понастоящем на 100 работници и служители на възраст между 60 и 64 години, излизащи в пенсия, се падат по 55 български младежи между 15 и 19 години, навлизащи в трудоспособна възраст. В Турция ситуацията е точно обратната - младите поколения заместват излизащите в пенсия в съотношение две към едно. По данни на Евростат дяловете на професионалистите и на технически подготвените работници и специалисти сред заетите в турската индустрия са два пъти по-големи от съответните показатели за България.

Що се отнася до състоянието на техническата и пътната инфраструктура, в България то е по-добро единствено в сравнение с Румъния и с балканските държави, които не са членки на Евросъюза, сочат резултатите от тазгодишната анкета сред работещите в Източна и Централна Европа германски предприемачи.

Под средните за региона са и оценките за ефективността в борбата срещу корупцията и престъпността, както и за правната сигурност в страната. България е на последно място по качество на висшето образование и на едно от последните места в професионалното обучение, отстъпвайки в това отношение на страни като Македония и Босна и Херцеговина, се посочва още в доклада на обединението на германските индустриално-търговски камари в региона.

В един съвсем нов анализ на Европейската комисия пък се подчертава, че производителността на труда в България нараства три пъти по-бавно, отколкото в съседна Румъния и съставлява едва 45% от средната в Евросъюза. Състоянието на техническата инфраструктура е незадоволително, особено в Северна България. Администрацията продължава да е недружелюбна спрямо бизнеса. Конкурентоспособността на страната в опитите да привлича задгранични инвестиции остава проблематична, изтъкват анализаторите от Брюксел.

Шефът на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев е едър предприемач, свързан с управлението на три големи машиностроителни предприятия. Той е наясно, че ако крайното решение на акционерите на Фолксваген би било в полза на България, концернът навярно би "откраднал" много и от неговите работници и специалисти. Германците биха им плащали повече, отколкото българските работодатели биха могли да си позволят, казва той. Но подобна инвестиция със сигурност би подобрила бизнес-средата в България, въпреки че проблемът с дефицита на работна ръка продължава да набъбва, добавя още Васил Велев.

Българският пазар не може да се сравнява с турския

Икономистът Красен Станчев подкрепя твърдението на индустриалеца, че при 2,2 милиона заети намирането на 5000 работници и специалисти в България би било проблем за всеки голям концерн. Да, страната е политически и макроикономически стабилна, но в конкуренцията за големи инвестиции тя има и редица минуси. Например факта, че темповете на развитие на икономиката са по-бавни от съответния показател за Турция, както и несравнимо по-големият турски пазар, който може да приеме дори част от залежалата продукция на концерна в други държави, например от САЩ. Българският Закон за насърчаване на инвестициите значително ограничава възможностите на държавния бюджет да субсидира капиталовложения като това на Фолксваген, тоест и по този показател страната стои по-зле на фона на стотиците милиони евро, обещавани от Анкара. За разлика от България, Турция може да закупи за своите държавни институции, армия и полиция солиден брой автомобили от новия инвеститор.

Любомир Станиславов е изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер, който обединява над 230 фирми с инвестиции в производството на възли, части и компоненти за автомобилната индустрия. Станиславов твърди, че българското предложение за изграждане на завода на Фолксваген до София отговаря на всички технически изисквания на концерна. "Теренът е един от най-добрите индустриални имоти в Европа", казва той, но признава, че и турците са се постарали в това отношение.

"Всички инвеститори в България се притесняват дали ще намерят квалифициран персонал, но в крайна сметка те бързо си го набавят и остават в страната. Инфраструктурата и трудовият потенциал на българската столица са на достатъчно добро равнище за подобен род начинания. Германски производител на автоклиматични системи също се оплакваше, че трудно намирал обучени работници и специалисти, но за няколко години увеличи три пъти производството си в Божурище", казва още Станиславов. Той обаче признава, че рекламната кампания на Анкара е била по-добре организирана от усилията на София да убеди Фолксваген в своите предимства.