Криптовалутите могат да отключат бъдеща рецесия

Всички икономики в еврозоната растат с много малки проценти и не се случило нищо драматично с германската, която се сви с 0.1% второто тримесечие. Факт е, че европейската икономика не може да се възстанови след финансовата криза и да тръгне бързо нагоре. Това не се отразява на страните извън еврозоната, някои от които растат доста бързо, каза Ивайло Калфин, бивш вицепремиер, съветник на еврокомисаря по бюджет и финанси в ефира на BloombergTV Bulgaria.

В еврозоната има несигурност по отношение на инструментите при бъдеща криза – тук има спорове и неясноти. Общата валута е под въпрос, докато не се решат всички проблеми с общ бюджет, общи решения за ограничения на бюджетите и др. Виждаме как ЕК прави призиви, което после се пренебрегва от Италия по отношение на бюджетния дефицит. Това дава доста несигурност в еврозоната, каза той.

По думите му Италия се завръща към "нормалното". Помним как в продължение на години нямаше италианско правителство, което да оцелее повече от година. После при Силвио Берлускони имаше няколко по-дълги мандата.
Сигналите за италианската икономика са притеснителни, защото тя е голяма. Ако там се случи нещо, то ще е много по-тежко от това, което стана в Гърция. При липсата на инструменти ще е много трудно за страните от еврозоната да се справят. Виждаме вече, че в Италия се говори за пускане на паралелни пари, краткосрочни облигации с които да се правят разплащания. Това са сигнали, които държат инвеститорите нащрек, заяви Калфин.

Не виждам основания за дълбока рецесия, встрани от нормалния икономически цикъл, който е с върхове и спадове. Теоретично в бъдеще една рецесия може да тръгне от различните парични и платежни средства, знаете за валутата на Фейсбук, която доста притесни централните банки. Загубата на контрол върху монетарната политика може да е подобен пример и има тенденции, че светът върви натам.

ЕЦБ поддържа много ниски лихви с цел да насърчи икономическия растеж. Не само САЩ, но и Белгия наскоро издаде облигации с отрицателна лихва. т.е. кредиторите плащат на държавата, за да и дадат парите си назаем. Това значи, че въпреки наличния ресурс, инвестиционните възможности не са толкова големи, каза гостът.

Вижте още на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.