30 г. след сблъсъците: "Екогласност" отново се събира пред "Кристал"

Годината е 1989. БКП е довело България до трети фалит. Хората живеят в постоянен дефицит на стоки, а демокрацията е заглушавана от службите на Държавна сигурност.

В продължение на седмици активистите от "Екогласност" са в градинката пред „Кристал“, за да събират подписи, с които да спрат строителството на хидропроектите „Рила” и „Места”. Но времената са такива - държавата не допуска никакви прояви на независима гражданска активност.

За това на 26 октомври активистите се сблъскват с полицията. Органите на реда размахват юмруци, палки и ритници. Насилствено арестуват 20 души и ги откарват някъде около Южен парк. Счупени са фотоапарати, а любопитните погледи са спрени от кордон полицаи. Те спокойно обясняват, че на мястото се снима филм.

„Това ознаменува началото на края на тоталитарния режим в България, казва Красимир Кънев, председател на БХК, за документалния филм „Спомени от "Кристал" на БОЛД. - Тази акция беше както екологична, така и политическа. По време на подписката там непрестанно имаше хора от Държавна сигурност, които ни снимаха с камери. На 25-ти те предприеха по-активни действия, да ни прогонят от това място, но ние не се съгласихме. На 26 акцията започна. Тя беше свързана с насилие още от самото начало, бяха подготвени.“

На 26 сутринта Димитрина Петрова бърза да стигне до „Кристал“. Вървейки по „Раковски“ заедно с другите активисти, тя вижда насъбралата се тълпа на мястото. Сред нейните приятели обаче се откриват и грубите лица на онези, които са ги заплашвали на предния ден.

„Всичко се разигра много бързо. Хванаха Петър Слабаков, който беше точно до мен и в следващата милисекунда видях, как се опитват да го водят към един паркирал автобус. Той беше почти приседнал на земята и краката му, под ъгъл 30 градуса, правят малки стъпки, но полицаите го придържаха. Докато наблюдавах това, усетих как мен ме хващат под мишниците и започват да ме влачат. Аз не съм направила нито една крачка със собствените си крака. Докато ме влачеха, върху мен се сипеха удари и ритници“, разказва Петрова.

„Бяхме бити, казва политологът Деян Кюранов. - Можеше и да е по-страшно. Но си спомням как като ни нахвърляха в автобусчето, Сашо Каракачанов изкрещя "Не бийте жените", защото беше видял как бият Николина Николова. Мен ме хвърлиха по средата на двете редици със седалки. Там седяха някакви ченгета, едни с униформи, други без".

Тогава милицията си мисли, че арестувайки част от главните фигури, ще изплаши останалите активисти. Но те продължават напред към градинката на "Кристал" въпреки кордона от полицаи, който се опитва да ги спре. Там напрежението ескалира.

Световните медии веднага отразяват протеста. Подписката е внесена на 3 ноември, придружена с огромно шествие. Проява, която България не била виждала от 40 години. Седмица по-късно, режимът на Тодор Живков пада.

Днес, 30 години по-късно, на 26 октомври пред градинката на "Кристал" Деян Кюранов, Красимир Кънев, Александър Каракачанов, Димитрина Петрова и още много други участници в митинга на "Екогласност" ще се включат в гражданската инициатива от 12:00 до 14:00 ч. под надслов  „Да се гордеем с традицията на демократичното гражданско участие в България!“.