Бюджет 2020: С пари за образование, здраве, отбрана, по-високи доходи

Приоритетите на Бюджет 2020 са образованието, здравеопазването, отбраната, пенсионната политика и политиката по доходите. Днес основният финансов закон на държавата беше приет от правителството, което предлага на парламента да го приеме.

И при приходите, и при разходите за периода 2020-2022 г., изразени като процент от БВП, се наблюдава тенденция на спад от 36,9 % до 35,0 %, а в номинален размер стойностите на тези показатели се увеличават, като от 46,827 млрд. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 50,143 млрд. лв. през 2022 година.

Основните цели на данъчната политика са повишаване на приходите от данъци, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица.

Образование. През 2020-2022 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители. Насърчаването на зрелостниците с високи образователни резултати да получат педагогическо образование и да постъпват на работа в образователната система е сред приоритетните мерки, за да се преодолее очакваният недостиг на педагогически специалисти. Ежегодно ще се предоставят допълнителни средства в размер на 360 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал. Целта е през 2021 г. да бъде постигнато удвояване, спрямо 2017 г., на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти.

Здравеопазване. Изграждането на Национална здравна информационна система, посредством използване на нови технологии в областта на електронното здравеопазване, е сред приоритетите, с които се цели подобряване на качеството и ефективността на процесите в системата на здравеопазване.

Отбрана. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на приетите от Народното събрание инвестиционни проекти. Относителният дял на капиталовите разходи към общите разходи за отбрана е над 20-процентния критерий на НАТО. Разходите за отбрана са съобразени с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година.

Пенсионна политика. Предвижда се от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6,7 % (процент, определен по т.нар. "швейцарско правило" на чл. 100 от КСО), като от 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, също се осъвременяват по "швейцарското правило". За периода 2020-2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1,2.

Политика по доходите. Освен вече предвиденото увеличение на размера на минималната работна заплата (от 1 януари 2020 г. на 610 лв., от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 г.), в настоящата прогноза е заложена мярка за 2020 г. за увеличение с 10 % на средствата за заплати и възнаграждения на персонала в бюджетния сектор, включително и на средствата за осигурителни вноски - въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати.

За периода 2020-2022 г. осигурителната политика предвижда увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно в размер на 610 лв. за 2020 г. и 650 лв. за 2021 г. и 2022 г., както и увеличение на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв. от началото на 2020 година. Равнищата на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии от 2019 г. се запазват, като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2020 г. - 610 лева. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва в размер на 3 000 лева.

Основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет са в общ размер 4,203 млрд. лева. Предвиденото увеличение е с 456,8 млн. лв., от тях за: общата субсидия за делегираните от държавата дейности - с 418,8 млн. лв.; изравнителната субсидия - с 13,0 млн. лв.; трансферите за зимно поддържане и снегопочистване - с 5,0 млн. лв.; целевата субсидия за капиталови разходи - с 20,0 млн. лева.

Запазва се тенденцията за намаляване на съотношението на държавния дълг спрямо прогнозното ниво на БВП от 18,6 % към края на 2019 г. до 17 % в края на 2022 година. Нивото на дълга на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 19,8 % до 18,2 % от БВП или между 25,1-26,1 млрд. лева.

Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.