Свикваме с капитализма, но не и със социалното неравенство

У нас макар и бавно свикваме с пазара и с капитализма, но не можем да свикнем с голямото социално разслояване. На думи пазарните отношения се приемат. Когато обаче стане дума за конкретни измерения, хората у нас са скептични.
 
Изводът е от социологически данни на "Галъп интернешънъл", обявени на Младата кръгла маса, организирана от "Галъп" заедно с Института "Иван Хаджийски". Поводът е тридесетата годишнина от началото на промените у нас. 

Ако през 1992 и 1993 г. 40% са приемали, че е нормално хората да се разделят на бедни и богати, то през 2013 г. този дял е вече 53%, а сега е 57%. В същото време намаляват дяловете на несъгласните – от 46% в началото на 90-те до 35% сега. Намалява и делът на колебаещите се.
 
Сред привържениците на реформаторската сила СДС през 90-те и сред привържениците на дясноцентристката сила днес – ГЕРБ – неравенството се приема по-добре, в сравнение с привържениците на самоопределящата се като лява БСП.

При БСП едва сега с малко надделяват онези, които възприемат разслояването, докато преди години, и особено в 90-те картината беше обратната. Тук се наблюдава прогрес в годините, посочват социолозите.
 
Масово е съгласието с твърдението "Доходите на най-богатите не бива да надвишат повече от три пъти доходите на най-бедните". Това съгласие е устойчиво в годините и е характерно и за дясноцентристкия, и за лявоцентристкия електорат у нас (макар и в различна степен). Почти няма промяна в нагласите в годините.
 
Това може да обострена социална чувствителност пред сериозните неравенства у нас, но може и да е липса на готовност да се приемат ежедневните характеристики на новото общество. Данните събуждат хипотезата, че обществото ни е готово за пазарната икономика, но само на абстрактно ниво. Българите като че ли приемат капитализма, но още не могат да приемат капиталистите.