Атанасовден: На този ден не се работи за предпазване от шарка

На 18 януари православната църква почита свети Атанасий Велики. Той е роден през 295 г. в Александрия. Родителите му - бедни християни - го оставили да служи в църквата по личната препоръка на архиепископа на Александрия св. Александър. Веднъж св. Александър видял от прозореца си деца да играят на "кръщаван" и бил силно впечатлен от момчето, което кръщавало.

Малкият Атанасий изпълнявал ритуала съвсем като истински свещеник и все още не подозирал, че това ще прави и занапред, ще получи високо образование, ще развие бляскави способности. Животът му преминал в борба с останалите вери. Особено разпространено било тогава вярването, че Христос е по-нисш от Бога, защото е сътворен, има начало във времето.

По време на Първия вселенски събор се проявил с познания и възможност да доказва тезата си, да оборва противника. Последвали петнадесет години изгнание. Като изгнаник написал трудовете "Против езичниците", "Против арианите", "За въплъщението на словото", "За Светата троица и за Светия дух", "Житие за св. Антоний Велики", прекрасни проповеди и послания, тълкувания на много книги от Светото писание. Свети Атанасий умрял на 2 май 373 г. и на този ден има отделен празник (Летен св. Атанас), съобщава "Фокус".

На 18 януари църквата чества светеца заедно с архиепископ Кирил. Двамата спасили християнството от арианството и несторианството. Култът към св. Атанас и към неговия "събрат" аскет и пустинник св. Антоний се разпространява широко през IV и V в. и това проличава по многобройните църкви и манастири, носещи имената им. Изобразяват св. Атанасий, благославящ с дясната си ръка и държащ затворено Евангелие в лявата, понякога заедно със свети Власий.

Който не е успял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора Коледа. Свети Атанас се приема като християнизирана версия на небесния зимен огън, на зимното слънце, свързва се с боговете на огъня. Затова се правят първите ритуални почиствания на конаците и аязмата, свързани с празничния танц на нестинарите. В някои райони срещу Атанасовден на открито, в параклис или на висок хълм се чака изгревът със запалени огньове. Пак на открито се редят трапези, пеят се песни, вият се хора, прескачат се огньове. На връщане се берат кокичета, кукуряк и бръшлян в чест на идващата пролет.

На Атанасовден не се работи нищо - за предпазване от шарка (наричат болестта "цветето"), синя пъпка, обриви и язви. Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината. Ако времето е хубаво и не вали сняг, следващата зима ще започне рано. Колкото е дебел снегът на Атанасовден, толкова плод ще даде лятото. На трапезата задължително трябва да има пиле и пита с мед. Приготвя се свинско с бамя.

Имен ден празнуват Атанас, Атанаска и производните им - Атанасчо, Ате, Ато, Аце, Ацо, Ачо; Ата, Атанаса, Атанасия, Атче; Наско, Насо, Наце, Начо, Нашо, Насьо; Наса, Наска, Наца; Танас, Танко, Тано, Таню, Тасе, Таско, Тасо; Тана, Танаска, Танче, Таса, Таска.