Българинът прогнозира масово обедняване и спад на доходите наполовина

Едва 32% от българите са на мнение, че кризата няма да промени съществено техните доходи. Това сочи проучване на агенция „Афис“, проведено по телефона между 29 и 30 март.

Под 1% са тези, които се надяват в сегашния период да заработят повече от обичайното поради по-голямото натоварване в техния сектор или специалността им. Сред тях  са куриерите, медиците, служителите в социалните услуги.

А основната маса хора очаква обедняване: от частично („донякъде“ – 37%), до катастрофично („наполовина и повече“ – 31%).
При това опасенията са най-големи сред хората, които и преди кризата са живели по-зле от останалите.

Сред тях 51% се готвят да изгубят половината парични средства и повече.

Обратно, измежду хората, които живеят по-добре от мнозинството, доста повече от средното – 47%, очакват да запазят сегашния си стандарт, а 40% – той да падне само „донякъде“.

Чисто икономическият ефект от „общодържавната карантина“ все още може да се окаже незначителен.

След бързо възстановяване на нормалния ритъм изгубеното може да бъде наваксано, но при забавен или спрял метаболизъм стопанският организъм има свойството да се разпада, анализират социолозите.

Само 11% се надяват екстрените мерки да приключат в рамките на месец т.е. към края на април.

15% от анкетираните очакват тя да продължи година и повече. Златната среда между оптимистичната и песимистичната крайност е избрана от 52% и тя гласи: „До няколко месеца“.

Друга една четвърт са умерено скептични –  „до края на годината“.
Ако в продължение на една четвърт от годината няма да се произвеждат около две трети от стоките и услугите, автоматизмите на свободната пазарна икономика ще определят като  излишен голям дял от хората – от порядъка на 15-20%, допълват от „Афис“.

Според анализаторите пролетта на 2020 г. може да постави началото на един траен зимен сън, сравним с Великата депресия от 1930-те години.