COVID-19 и икономиката: 22% с намалени доходи, 14% временно не работят

Българите приемат мерките на правителството срещу заразата много добре, дори и на фона на света, но расте тревогата за работните места.

Заплахата от заразата се осъзнава видимо по-сериозно, в сравнение с периода преди месец, сочат данните от проучване на Асоциация „Галъп интернешънъл“. Изследването е проведено в 17 страни по целия свят, включително България, Германия, Индия, Италия, Русия, САЩ и т.н. и свърши буквално преди дни
69% от запитаните преди две седмици в една или друга степен се страхуват, че те или техни близки могат да се заразят с коронавируса.

С това българите са близо до средните стойности на тревога по света. В предходната вълна на международно изследване – непосредствено преди ръста на заразените и началото на извънредните мерки у нас – този дял беше сходен и леко по-нисък: 62%. Преди месец обществото у нас явно още не е осъзнавало възможните размери на заплахата. Преди дни пък, най-новата вълна на национално изследване показа, че тревогата е 68%, т.е. засега като че ли спира растежа си.

Действията на правителството срещу вируса у нас продължават да получават висока оценка – 77% позитивни оценки в международното изследване (и сходен резултат от 75%, отчетен в националното изследване преди броени дни). В навечерието на извънредното положение този резултат беше 60%.

С този ръст за месец България е сред обществата, които в най-сериозна степен дават „бонус“ доверие към правителството след началото на извънредните мерки – наред със страни като Германия, Пакистан, Малайзия.
55% от българите сега смятат, че опасността е преувеличена или дори силно преувеличена (само преди дни националното изследване затвърди тази оценка с почти идентичен резултат от 56%). Така България и в тази вълна на международно изследване остава сред обществата, които в немалка степен намират заплахата за преувеличена – наред с Пакистан, Филипините, Малайзия и т.н.

Все пак, преди въвеждането на извънредното положение у нас делът на онези, които намираха заплахата за преувеличена, беше много по-висок от сега – 72%. Очевидно, преди разрастването на заразата у нас повече хора са я подценявали.

78% от пълнолетните българи заявяват в международното изследване, че са готови в една или друга степен дори да жертват някои свои човешки права, ако това ще помогне за справяне със заразата – при 83% точно преди въвеждането на извънредните мерки. А само преди дни, вълната на национално изследване вече отчете 73%. По този показател явно ръст във времето у нас няма, даже напротив.

Така България остава в средата на „класацията“ от страни по този показател, но е и сред малкото страни, в които желанието за ограничаване на права всъщност вече показва признаци на намаляване – противно на общата тенденция на ръст по света. Други подобни общества са Италия и Австрия. Може би животът при ограничено придвижване прави така, че малко повече хора у нас да стават критични срещу забрани или пък да се успокояват от успешното досега задържане на вируса на фона на Европа. 

57% у нас смятат, че след пандемията светът ще се промени сериозно, а други 57% вярват, че в утрешния свят основните сили ще проявяват повече сътрудничество, вместо конфронтация.

Задълбочава се обаче тревогата за работните места у нас. 22% казват, че са загубили сериозна част от доходите си. 14% декларират временно спиране на работа. При 8% работният ден е бил намален. Респондентите са давали повече от един отговор.

9% у нас казват, че дори са загубили работа – сериозен ръст за няколко седмици. На границата на март и април този дял беше 6%, а седмица по-рано – 3%.

22% от българите се съгласяват с провокативното твърдение, че демокрацията не е ефективна при тази криза. Този дял не е малък, но все пак 78% не споделят критиката към демокрацията. Българите не губят демократичния си рефлекс.

По отношение на мненията за демокрацията и страха за работните места България изглежда по-скоро представителна за общото отношение по света.