23% живеят в лишения, парите им за месец под прага на бедността

През 2019 г. линията на бедност общо за страната e 413.04 лв. средномесечно на лице от домакинство.

При този размер на линията под прага на бедност са били 1 586.2 хил. лица, или 22.6% от населението на страната, съобщиха от НСИ.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства със 17.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.6 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2019 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.6 до 29.6%, или със 7.0 процентни пункта.

Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.2%, или с 19.6 процентни пункта.

 Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (58.9% за 2019 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 14.2 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2019 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години намалява спрямо предходната година с 1.1 процентни пункта до 9.0%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица.

Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 55.5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително два пъти за лицата с основно образование и над седем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 2.5%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца.

Най-голямо намаление на риска от бедност през 2019 г. в сравнение с 2018 г. се наблюдава при домакинствата с три или повече възрастни със зависими деца - с 4.6 процентни пункта.

Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.5%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 14.5 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 31.0 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

През 2019 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 64.8%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 16.7%.

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (55.2%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (36.6%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред ромската етническа група - 27.5%, при 24.0% работещи бедни от турската етническа група и 22.0% сред българската етническа група.

Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 24 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 11 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - 57.3% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги. Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на посрещането на неочаквани финансови разходи със собствени средства (36.5%). Успоредно с това 35.4% от лицата не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, а 30.1% от лицата се ограничават при отоплението на жилището. Затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището си, имат 29.3% от лицата.

През 2019 г. 19.9% от населението живее в материални лишения.

Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност.

Сред българската етническа група най-висок е процентът на лицата, които не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи - 32.4%, докато сред ромите най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден - 68.0%. При турската етническа група 51.1% от лицата не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома. Ограничения в 4 от 9 показателя имат 14.8% от българската етническа група, 22.1% от турската и 63.0% от ромския етнос.

През 2019 г. 32.5% от населението, или 2 278.7 хил. лица, са били в риск от бедност и социално изключване.

Стойността на показателя намалява с 0.3 процентни пункта спрямо 2018 г., повече при мъжете - с 0.3 процентни пункта, в сравнение с жените - с 0.2 процентни пункта.

През 2019 г. 27.5% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 0.9 процентни пункта повече спрямо 2018 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 12.4 процентни пункта.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане.

През 2019 г. приблизително седем от десет деца (68.3%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност.

Приблизително 16 пъти по-малко, или 4.3%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е седем пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

В изследването „Статистика на доходите и условията на живот“ от 2013 г. се събират данни за материалните лишения на децата в домакинството (на възраст между 1 и 15 години).

През 2019 г. относителният дял на децата с материални лишения е 39.9%, а за 4.6% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Eдна трета от децата (33.3%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината; редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. (29.7%) и екипировка за игри навън – 31.7%.

През 2019 г. 40.6% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност на респондентите. През 2019 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e, както следва: 30.5% от българската етническа група, 45.4% от турската етническа група, 83.1% от ромската етническа група и 28.1% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 2.0% от българската етническа група, за 2.7% от турския етнос и за 18.9% от ромската група.

Около 25% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 29.2% за децата от турската етническа група, 70.4% - от ромската етническа група, и 29.6% - от друг етнос.

През 2019 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Пазарджик - съответно 268 и 292 лв., а най-високата - в област София (столица) (589 лв.), следвана от областите Перник (475 лв.) и Стара Загора (459 лeвa).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 30.1%, Кюстендил - 28.8%, Враца - 27.7%, и Ямбол - 27.4%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Плевен - 14.3%, Благоевград - 16.5%, София - 16.8%, и Ловеч - 18.5%.

Линията на бедност за 2019 г. нараства спрямо 2018 г. във всички области. С най-голямо нарастване са областите Разград (с 37.2%), Враца (с 34.9%), Ловеч (с 34.7%), Перник (с 34.6%), Смолян и Силистра (с по 33.4%). Най-малко увеличение спрямо предходната година се наблюдава в областите Ямбол (с 1.6%), Плевен (с 5.8%), Пловдив (с 6.6%) и Хасково (с 8.8%).

Област Плевен е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 11.8%, а с най-високо равнище е област Силистра - 28.8%. В област Благоевград жените са с най-ниско равнище на бедност - 15.6%, при 31.6% за областите Кюстендил и Сливен.

В областите Габрово, Русе, Смолян, Ямбол, София, Хасково, Кюстендил и Варна относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В осем области - Монтана, Враца, Велико Търново, Видин, Кърджали, Благоевград, Пазарджик и Силистра, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.