АИКБ сметна: Ефектът от 60/40 - нищожен, мярката не работи

Нищожен ефект има мярката, известна като 60/40, заявяват от Асоциацията на индустриалния капитал и посочват, че тя се е провалила и е нужен нов, по-адекватен подход към проблема.
 
Според АИКБ действителното съотношение на мярката всъщност е 38/62.

От там цитират като показателна проведената в периода 31 март – 1 април 2020 г. експресна анкета на Българската стопанска камара относно готовността на фирмите да се възползват от нея. Резултатите от експресното допитване са на база 759 отговорили и се вижда, че от нея са готови да се възползват не повече от 8 % от всички работодатели. Едва 10% от тях са от областта на индустрията.

52% от анкетираните са заявили, че няма да я използват, защото не могат да осигурят останалите 40% плюс 100 % осигуровки, 21%, защото не ги устройва, 7% не могат да гарантират заетост за двойно по-дълъг период, 4%, защото не могат да докажат изискването за 20% спад на оборота за референтния период.

От АИКБ посочват, че най-лошото за заетостта тепърва предстои. По данни на НАП броят подадени уведомления за прекратени трудови договори с дата на деклариране в периода 13 март – 13 април е 176 261. Едновременно с това, броят подадени уведомления за сключени трудови договори е 70 603 за 2020 г. Така броят на новите безработни само за месец е 176 261 – 70 603 = 105 658 души, но реално бил и по-голям.

Още по-лошо е това, че направените социологически проучвания показват, че още 8% процента от работната сила очакват да бъдат съкратени. Ако тази заплаха се сбъдне за половината от тях, България ще започне своето излизане от коронавирусната криза с 15-процентова безработица, което е еквивалентно на 500 хил. безработни лица, изтъкват от работодателската организация.

Мярката 38/62 вместо да способства за запазване на работните места чрез разумно компенсиране, направи запазването на заетостта невъзможно или неизгодно, разпореждайки работникът да получи брутното си трудово възнаграждение (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не полага труд. При това положение предприятието е принудено да освободи работника, за когото е забранено или не може да осигури работа, отколкото да заплаща на същия работник пълно възнаграждение срещу никакъв труд и при никакви приходи за предприятието.

И тогава обезщетението за безработица в същия месечен размер се поема напълно от държавата при това за по-дълъг период (до една година), държавата се лишава от приходи от осигуровки и данък, работникът губи работата си и се създава предпоставка за включването му в сивия сектор впоследствие, вместо той да бъде запазен в заетост с по-малък нетен разход от държавата, изтъкват от там.

Според тях мярката 60/0 е доказала пригодността си в ЕС като добра европейска практика (Германия). Тя освобождава предприятията, изпаднали в затруднения в следствие от коронакризата, от задължението да доплащат до 100% от загубения доход и да внасят осигуровки върху неизработени доходи.