Борисов и Радев се изравниха по доверие, кой печели рейтинг в кризата?

Рейтингите на президента Румен Радев и на премиера Бойко Борисов се изравняват на 40% след първия етап от кризата с коронавируса. Това отчита националното представително проучване на Алфа Рисърч, проведено сред 1000 пълнолетни българи чрез телефонно интервю в периода 28 април - 5-ти май.

Същевременно одобрението за работата на председателя на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски е 60%. Нито положителна, нито отрицателна оценка посочват 25%, а отрицателна дават 15%.

Според социолозите спадът в персоналния рейтинг на държавния глава е в мащаб, който не са регистрирали през досегашния му мандат. Има ерозия на положителните оценки с 8 на сто (от 48% през декември до 40% в началото на май) и 10-процентен скок на отрицателните мнения – от 15 на 25 на сто.

За първи път от встъпването в длъжност на държавния глава, президент и премиер се изравняват по доверие (40% -  за Радев, 40% - за Борисов). Този паритет създава коренно различна динамика и интрига пред предстоящите през есента на следващата година президентски избори, за които до момента Радев беше най-силният кандидат, посочват социолозите.

Според тях макар и по косвен начин, завихреният от кризата с коронавируса танц на рейтингите може да повлияе съществено и на по-близките парламентарни избори, защото опозицията няма да може да разчита в такава степен на силата на един от малкото си говорители със способност да въздействат върху общественото мнение.

Повишаване на цялостния рейтинг на Бойко Борисов, като той достига вторите относително най-високи стойности след „златните“ първи години на първия му мандат – 40% положителни оценки за дейността му (ръст от 10 на сто спрямо декември), 31% отрицателни (спад от 8 на сто спрямо декември). Разгледано в малко по-краткосрочна ретроспекция, за последен път премиерът има позитивен рейтинг, но с минимален превес на одобрението над неодобрението (37%:35%) през юни 2018 г., в края на българското европредседателство.

Според анализаторите макар и да е още много рано да се правят дългосрочни изводи, може да се каже, че три съществени обществени нагласи обуславят това "насрещно движение" в рейтингите на двамата генерали.

Първо, необичайната за българската общество консолидация зад тезата, че има неща, в които можем да се справим не по-зле от много други страни. 40% са на мнение, че страната ни се справя по-добре от повечето европейски страни в борбата срещу COVID-19, според 38% - в едни направления се справяме по-добре, в други по-зле и едва 14% - смятат, че във всичко се справяме по-зле. Тази оценка логично подобрява позициите на изпълнителната власт, която пое отговорност за мерките, с които противодействаше на кризата, и обратното, влошава тези на президента, който беше един от основните опоненти и критици на предприетата стратегия.

Второ, за общественото мнение изходът от директните сблъсъци между премиер и президент е в полза на премиера. Предвид доскорошната дистанция в нивата им на доверие, това е доста сериозно обръщане на нагласите, дори и да е само временно. 34% одобряват позицията на Борисов относно мерките за ограничаване разпространението на коронавируса в първоначалната остра фаза от кризата, срещу 27% подкрепа за позицията на Радев. По-сближени са оценките за позициите им относно скоростта и подхода към икономическото възстановяване – 28% одобряват тезите на премиера срещу 24% - на президента.

Трето, независимо от шумно изразяваните крайни мнения, сечението на обществените нагласи показва сериозна подкрепа както за предприетите мерки през този период, така и за начина, по който хората са се възползвали от тях. 70% одобряват здравно-карантинните мерки, чувствайки се по-сигурни с тях. 60% - мерките в образованието и най-вече своевременното въвеждане на дистанционно обучение за децата им. 52% е подкрепата за лансираните социални мерки, насочени към най-уязвимите и рискови групи.

Преобладаващо критични настроения са налице единствено към все още неясните икономически мерки, които могат да се окажат факторът, който да наклони везните в следващите месеци. Ако погледнем към настоящите очаквания, ще видим също, че макар уморени, или изнервени от ограниченията, у хората все още доминират страховете и предпазливостта – предпочитат по-бавното и постепенно връщане към нормалността, в което да има по-малко люшкания и повече предвидими действия (40%), пред високата или много бавна скорост. В това отношение, до момента Борисов успя да съвмести и двете основни обществени настроения – на страха за личния и на близките живот и здраве, и на нетърпението за излизане от социална изолация.

Радев зае една по-идеологическа позиция в защита на „гражданина и икономиката“, която обаче „увисна“ откъм носители, тъй като неговите основни избиратели не са енергичните млади юпита, които са основните изразители на подобни настроения, а далеч по-рисковите и затова по-загрижени за собственото си здраве хора от по-високите възрастови групи. Което доведе и до спада в неговата подкрепа, обясняват от Алфа Рисърч.

Двата месеца извънредно положение водят до двоен негативен резултат и за основната опозиционна сила БСП. Лидерът й Корнелия Нинова губи 6 пункта подкрепа и рейтингът й спада до ниво от 15%. Съизмерими стойности е имал предишният председател на левицата Михаил Миков през 2015-2016 г., преди да бъде сменен на лидерския пост от Нинова. Още по-сериозно изглежда отражението върху електоралната подкрепа за БСП. Спрямо декември партията губи около една трета от потенциалните си избиратели (от 21.5% на 12.2%). Ако не преодолее този негативен развой през периода на очаквана икономическа рецесия чрез привличане на изпадналите във финансови затруднения избиратели, тя рискува да се превърне в донор на гласове за други политически сили.

В края на извънредното положение, ГЕРБ прекрачва прага на очакваната „нормализация“ със сериозно преимущество на полето на електоралните нагласи. Запазвайки позициите си от преди кризата почти без промяна (20.8%), само поради ерозията на БСП (до 12.2%), той получава почти двойна електорална преднина пред нея. На трето място остава хипотетичната формация на Слави Трифонов. Реалните електорални позиции на тази партия обаче, ако се яви на избори, могат да се окажат доста еластични и това да доведе до размествания и при други политически сили. При останалите политически субекти съществени промени няма. Почти всички те губят леко от кризата, включително малкият коалиционен партньор Обединени патриоти, които остават в сянката на големия управляващ.

Така рекапитулацията от първия етап от кризата сочи, че подобно на много други страни и в България подкрепа получиха политиците, които поставиха като приоритет ограничаването на здравните последици от пандемията, дори и с цената на рестриктивни за ежедневието на хората мерки. Това време обаче, поне на този етап, приключва, а позитивите от досегашната ситуация изглеждат вече изконсумирани. Оттук нататък паралелната битка ще е за личното физическо, но и за икономическото здраве на обществото. Този, който има по-ясна визия, предложи по-работещи мерки и съумее да балансира различните интереси на отделните социални групи, ще получи новото стратегическо предимство, смятат анализаторите.