Коронакризата ще се отрази на хазната със закъснение

Негативните ефекти в приходите, породени от мерките за борба с пандемията, ще се отразят върху параметрите по изпълнението на бюджета с известно закъснение. Параметрите по изпълнението на приходите към края на месец март все още не са повлияни в значителна степен от кризата и отразяват само най-непосредствените ефекти от предприетите мерки и променената макроикономическа среда.

В структурно отношение при преките данъци най-осезаем е ефектът от удължаването на сроковете по Закона за корпоративното подоходно облагане, което изместват една голяма част от постъпленията от месец март в месец юни, докато при косвените данъци се отчита забавяне при приходите от ДДС от внос, приходите от акцизи и други, съобщиха от правителствената пресслужба.

Днес Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2020 г.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП към март 2020 г. са в размер на 10 977,0 млн. лв. или 23,4 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година те нарастват номинално със 119,0 млн. лв. При данъчните и неданъчните приходи се наблюдава спад със 153,6 млн. лв. (1,5 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 272,6 млн. лв. (48,5 %), сравнени с края на март 2019 година.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 580,6 млн. лв., което представлява 23% от планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 1 308,6 млн. лв. или 18,2 % от предвидените в разчетите за годината. В тази група по-ниско е изпълнението на приходите от корпоративни данъци, във връзка с удължаване на сроковете за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Приходите от косвени данъци са в размер на 4 328,2 млн. лв., което е 24,4 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 2 940,9 млн. лв. или 25,1 % от планираните. Въведеното извънредно положение в страната все още не се отразява значително върху постъпленията от ДДС към края на първото тримесечие на 2020 година. Влошените макроикономически показатели за потребление, внос, износ, както и цената на суровия петрол се очаква да повлияят негативно върху приходите от данъка през следващите месеци.

Приходите от акцизи възлизат на 1 320,6 млн. лв. (23,2 % от разчетените за годината). При акцизите се очаква кризата с COVID-19 да се отрази главно върху потреблението на горива и алкохолни напитки, което ще повлияе и на постъпленията в следващите отчетни периоди.

Постъпленията от мита са 54,6 млн. лв. или 23 % от годишните разчети. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 294,7 млн. лв. или 24 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 649,1 млн. лв., което представлява 23,6 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 1 561,9 млн. лв., което представлява 23,0 % от годишните разчети.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 834,4 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2020 г. възлизат на 9 550,4 млн. лв., което е 20,4 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към март 2019 г. бяха в размер на 9 053,5 млн. лева.

Номиналното нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, се дължи основно на по-високия размер на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2019 г.), както и по-висок размер на разходите за издръжка, разходите за персонал, капиталовите разходи и други.

През отчетния период са финансирани основно разходи, свързани със системата на здравеопазването. Финансирани са най-неотложните разходи, свързани с осигуряването на защитни облекла, дезинфектанти, медицински консумативи и други за медицинския състав, които са на първа линия в борбата със заразата. Основната част от тези разходи са осигурени в рамките на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет.

Нелихвените разходи са в размер на 8 857,0 млн. лв., което представлява 19,9 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към март 2020 г. са в размер на 8 280,2 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 569,1 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 7,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 319,8 млн. лв. или 48,8 % от планираните за 2020 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2020 г. от централния бюджет, възлиза на 373,6 млн. лв.

Бюджетното салдо по КФП на касова основа към месец март 2020 г. е положително в размер на 1 426,5 млн. лв. и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 059,8 млн. лв. и по европейските средства в размер на 366,8 млн. лева.

Размерът на фискалния резерв към 31.03.2020 г. е 10,3 млрд. лв., в т.ч. 9,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания рт фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.