Предстои ни комуникационна криза - как да помогнем на децата да я преодолеят?

 

Децата знаят повече, отколкото си мислим. Децата често имат собствено мнение, дори и за сегашната ситуация, но още по-често нямат право да го изразят. Поне не пред възрастните. Децата си говорят за карантината и влиянието на вируса, обсъждат, четат различни източници, спорят помежду си, имат свои чатове и групи, наблюдават фоново брифинги и новинарски емисии вече почти два месеца. Нека не забравяме, че за тях изолацията е дори по-дълга от тази на възрастните, заради предхождащите COVID-19  грипни ваканции.

 

Криза в общуването предстои не само за нас – на работното място и в социалното общуване на живо, но и за децата. Ще отнеме време новите форми на толеранс и различните пластове на комфорт да се преподредят по нов начин. И този нов начин да бъде възприет и удобен, ако не за всички, то поне за по-голямата част от хората.

 

Има съществена разлика между влиянието на родителския контрол върху децата, които завършват 7-ми и 12-и клас. При първата група родителите са неизменна част от целия процес по кандидатстване на децата си. Те ги придружават на изпитите, чакат с тях в коридорите, срещат се с приятелите им и съответно – с родителите на приятелите им. И точно тук можем да очакваме потенциален конфликт между това доколко различните семейства възприемат стриктното спазване на социалната изолация. Ако едни родители смятат за безопасно ръкуването между децата, то други ще го счетат за безотговорност, и ще забранят на детето си да се ръкува.  18-19-годишните не са толкова зависими от родителите си и повечето са общували с малка или голяма част от приятелите си на живо през изминалите 2 месеца. Но по-малките – 14-15-годишни, са много по-зависими и по-контролирани от родителите си. Възрастта, в която се намират (14-15) е възраст на преход от една към друга фаза от формирането на ценностната им система. Според социолога Морис Меси, периодите на развитие на ценностната система са три.

 

От раждането до 7-годишна възраст е периодът на отпечатъка (The Imprint Period), в който децата са като гъби, които попиват всичко от околната си среда, но най-вече възприемат за истина това, което научават от родителите.

 

Вторият период – от 8 до 13-годишна възраст, е периодът на моделирането (The Modeling Period). През него децата копират хората около тях, предимно родителите, но и други обекти, от които заимстват и „учат“ модели, сред които учители, треньори или приятели. Въпреки крехката възраст, подражанието на модели не е сляпо, а по-скоро е като пробване на дреха, за да се види какво е усещането от носенето.

 

Последният период от формирането на ценностната система е периодът на социализация (The Socialization Period) – от 14 до 21-годишна възраст. Тази възраст е типична с това, че индивидът основно се влияние от връстниците.

 

И така – на входа на училището тези деца, завършващи 7-ми клас, ще се срещнат след дълга раздяла. На някои ще им бъде абсолютно забранено да се докосват до други деца, защото семейството е възприело и продължава да възприема по-сериозни мерки на социална изолация. Други деца, повлияни от по-лежерен подход на заобикалящата ги среда, ще останат с разтворени ръце за прегръдка или със смутено протегната за поздрав ръка, която ще увисне във въздуха.

 

Как да се преодолеят тези различия? Как да се преодолее рискът от разстроено дете, което е изненадано от реакцията (или липсата на такава) на най-добрия си приятел/ка? Как да се обясни на децата, че за тях привидно светът хем е същият, хем е съвсем различен по отношение на общуването?

 

Училищните психолози рядко могат да помогнат, защото всички знаят колко е важно общуването на живо и за психологическа консултация, и за този етап от съзряването на индивида. А сега училишните психолози дори нямат достъп до децата. Отговорът е следният: родителите!

 

В тази ситуация родителите трябва неуморно да обясняват не само възприетата политика в дома, но и различните сценарии, които могат да се случат навън. Без налагане, без заплахи, а търпеливо, обосновано и мъдро да разясняват и да дават отговори на безбройните “защо”, които съществуват в главите на тези деца. Децата и младежите имат нужда от логични обяснения, а някои родители не считат за нужно „да се обясняват” и разчитат на заповеди, които ще се спазват.

 

Много по-лесно биха възприели всичко, което се случва, ако им бъде обяснено с логични аргументи. Например: „Нашето семейство трябва да спазва стриктна дистанция, защото пазим баба и дядо“.

 

Нека им обясним, че в следващите седмици и месеци ще има неловки ситуации в срещите, че ще има странни моменти в поздравите, че различните хора са с различна чувствителност и че имат право на това.

 

Нека помним, че точно сега няма кой да разясни на децата случващото се по-добре от техните родители. Нека не ги оставяме сами и неподготвени за един от най-важните аспекти в живота им, а именно социалното общуване на живо.