Паниката от коронавируса намалява, искаме нормален живот и пътувания

Масовото съзнание по отношение на коронавируса вече показва белези на нормализация. Паниката продължава да намалява, а останалите страхове по-скоро вече се установяват в определени рамки и губят предишната динамика.

Това са изводи и хипотези от седмата вълна на експресен телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл" във връзка с коронавируса. Изследването е проведено между 15 и 18 май.

Цялостната оценка за мерките, които властта взе в последните два месеца, е висока. Високи, макар и без нов ръст, са страховете и неприятните равносметки за доходите.  

Растат очакванията за постепенна нормализация и завръщане към обичайния ритъм на живот в страната. Близо две трети от запитаните българи вярват, че до края на годината животът в страната постепенно ще се нормализира. 30% са по-скоро скептични, че ще се върнем към "нормалността" до края на 2020 г., а 5% от запитаните не могат да преценят.

51% от българите смятат, че ограниченията за пътуване в чужбина вече трябва да отпаднат. 41% не са съгласни. Останалите се затрудняват да отговорят.

Запазва се и делът на българите, които споделят, че са загубили работното си място заради кризата - 10% сега. Този дял беше същият преди две седмици. А преди два месеца започна от 3%.

Няма сериозна промяна спрямо предходния сондаж и по отношение на дела на българите, които очакват да загубят своето работно място – 9%. Всичко това означава, че и тревогата за прехраната, която си пробиваше път в последните месеци, сега вече се установява на определени равнища и остава висока.

С разхлабването на мерките и отмяната на ограниченията за придвижване, по-малко хора споделят, че работят от вкъщи (19% сега, при 25% през април) или предстои да загубят работа – 9% сега, при 12-14% преди месец или два. Сам се поставих под карантина, казват сега 25%, а към края на март бяха 36%.

7% сега твърдят, че са спрели да плащат кредити, а 3% – лизинги. С намалено работно време казват, че са 15%.

Тревогата за доходите също остава на нивата, регистрирани в последните седмици. 45% от българите сега споделят, че доходите им са намалели в резултат на кризата.

Продължава да спада делът на паническите реакции по отношение на коронавируса - хората, които приемат, че това е смъртоносна опасност и едно от най-страшните неща, сполетявали човечеството. Този дял е 17% сега, а през март и април беше 22-24%.

Едновременно с това дяловете на тревожната и спокойната реакция показват признаци на установяване на определени равнища. Делът на хората, които приемат, че коронавирусът е опасен, но все пак е само силен грип, спира плавния си спад и засега остава в диапазона около 60%. Делът на онези, които смятат, че това не е сериозна опасност и е преди всичко шумотевица, спира ръста си и остава да се колебае около 20%. Има и малък процент колебаещи се, посочват социолозите.

Изглежда, че тревогата след края на извънредното положение и по-строгите мерки за обществена изолация остава, но опасността е вече по-трезво оценена и картината на масовото съзнание изкристализира, след динамиката преди това.

На този фон 61% намират мерките на властта срещу коронавируса за достатъчни, 29% – за прекалени и 9% – за недостатъчни. Има и малцина колебаещи се. След седмиците на постепенен спад в дяловете на определението „достатъчни“ и ръст на определението „прекалени“, сега вече и тук очевидно има установяване около определени нива.

Нормализация се наблюдава и по отношение на оценките за оперативната власт – правителство и щаб. Постепенното и закономерно многоседмично „слизане“ от пиковите нива от преди два месеца изглежда е преустановено и обществените оценки остават близо до равнищата от последното замерване преди две седмици.

Премиерът Борисов остава с положителна сумарна ситуативна оценка - 54% одобрение, 41% неодобрение и 5% колебание. Тази оценка остава по-добра от традиционното доверие към Борисов, отчетено преди месеци. В основата на преобладаващите позитивни оценки досега е верният усет на властта към календара на обществените настроения.

Любопитно е как хората се отнасят към доц. Мангъров, който се утвърди като своеобразен символ на алтернативния прочит на ситуацията. 49% го одобряват, 30% не, а останалите се колебаят. За сравнение, проф. Мутафчийски има одобрение 70%, неодобрение 26% и 4% се затрудняват да отговорят.

86% от анкетираните пък смятат, че България се справя сравнително добре с епидемията на фона на другите европейски държави, което допълнително потвърждава, че действията до този момент са оценени високо от мнозинството от българите.

От дистанцията на времето, решението за въвеждане на извънредно положение в страната за последните два месеца е оценено положително. Мнозинство от 75% от респондентите вярва, че това решение беше необходимо. Малко над една пета (21%) от запитаните го намират за ненужно. Останалите не могат да преценят.

CATI (Computer Assisted Telephone Interviewing); национална извадка (800 ефективни интервюта) за населението на възраст 18+ г. 15-18.05.2020 г. Абсолютна максимална грешка 3.3 при 50% дялове.