Повечето българи подкрепят протестите, но не искат предсрочни избори

Българинът желае промяна в политическата обстановка в страната, но повечето наши сънародници гледат с неохота към вариант предсрочни избори. Същевременно в обществото има страх от коронавируса, но и явно нежелание за строги ограничения.

Това сочат данните от независим телефонен сондаж на "Галъп Интернешънъл", проведен между 22 и 24 юли сред 800 души.

Българите продължават да не харесват властта си и да искат промяна, но не държат на предсрочни избори. Обществото ни обаче успява да разграничи отговорността на правителството за общото развитие на страната и отговорността му конкретно за ситуацията с коронавируса – по последното все още преобладават положителни оценки, сочат данните.

Така например 25% от анкетираните са напълно съгласни с твърдението, че българското правителство се справя добре с кризата с коронавируса. Други 30% пък са по-скоро съгласни с това твърдение. Броят на крайно несъгласните, според които кабинета се справя зле с пандемията, са едва 23%. Преди месеци тази оценка беше много по-добра, макар и сега да остава нелоша. Явно, противоречивите развития с коронавируса от началото на лятото насам, оказват своето влияние върху общественото мнение, смятат социолозите.

По отношение на протестите в София и страната, които продължават вече над 20 дни, отговорилите като цяло ги подкрепят, макар да няма увереност, че ще успеят.

59% от хората у нас подкрепят протестите в страната, а 34% не ги подкрепят. Останалите се колебаят. Данните отразяват и обичайното у нас отношение към властта, но и подсказват, че протестният потенциал е висок и остава чувствителен, отчитат от „Галъп Интернешънъл“.

От друга страна, 58% смятат, че протестите няма да изпълнят нито една от целите си, а 25% смятат, че ще изпълнят и двете цели – оставка на премиера и на главния прокурор. 6% пък смятат, че може да има само оставка на правителството. Най-малък е делът на хората, които смятат, че само главният прокурор ще подаде оставка – 3%.

Появилата се идея за оставка на президента Румен Радев също не звучи реалистично за мнозинството – 63% не я споделят, а 29% са на обратното мнение. Останалите се колебаят.

На фона на одобрението към протестите обаче, 54% от анкетираните не искат предсрочни избори, а 42% - искат. Колебаещите са едва 4%. Остава в сила констатацията и от предишни изследвания в тежки политически ситуации – обществото очевидно иска промяна, но конкретната перспектива за предсрочни избори по-скоро отблъсква. Вероятно това се дължи и на близостта на редовните избори, и на летния период, и на усещането за липса на нова, отчетлива, алтернатива, смятат социолозите.

По отношение на продължаващата криза с коронавируса, прави впечатление, че българите определено не искат нови твърди ограничителни мерки по повод COVID-19. Съществени дялове от обществото вече са с намалели доходи заради извънредните мерки и само съживяване на икономическия живот може да удържи негативните тенденции в това отношение.

Въпреки по-тревожните статистики в последните 2 месеца, и днес мнозинство от 59% са против въвеждане отново на твърди ограничителни мерки срещу разпространението на коронавируса. 39% обаче казват, че биха приели такива.

Тревога сред хората от вируса обаче не липсва и това проличава от продължаващата низходяща тенденция на убеждението, че животът ще се нормализира до края на годината – само в рамките на два месеца делът на оптимистите спадна от 61% в началото на юни, през 40% в края на юни, до 32% сега.

На фона на това 44% твърдят, че доходите им вече са намалели заради коронавируса. 9% - че са загубили работно място. За 8% загубата на работа явно предстои. 6% са спрели да плащат кредити, а 2% - лизинги. Няма съществена промяна в тези дялове спрямо предишните вълни на изследване, което може би значи, че "отварянето" на икономиката е дошло сравнително навреме, за да спре допълнително задълбочаване на негативните икономически тенденции.