Спад на химиотерапиите у нас, ръст на разходите за тях

Спад на пациентите, които са получили химиотерапия у нас през изминалата година и отчетлив ръст на разходите за медикаменти за осъществяването й. Това показва новият анализ на "Индекс на болниците" в сферата на онкологията. Данните за изготвянето му са предоставени от НЗОК, която финансира лечението в страната.

Общо 30 396 са били пациентите, които са получили химиотерапия в 38-те лечебни заведения, където тя се осъществява. Въпреки че няма съществени разлики в броя на болниците и центровете, които я провеждат спрямо предходните две години, броят на пациентите намалява. През 2018 г. химиотерапия са получили 31 022 души в 38 клиники, а през 2017 г. – 31 878 в 41 клиники, показват данните на "Индекс на болниците".

През изминалата година най-много пациенти са се лекували в столичната болница "Св. Ив. Рилски" – 1622, във варненската "Св. Марина" – 1503, и в плевенската "Г. Странски" – 1373. И трите лечебни заведения са държавни.

Успоредно с по-малкия брой на пациентите на химиотерапия у нас, продължават отчетливо да растат разходите за лечението им. През 2019 г. здравната каса е платила 496.96 млн. лв. за онкомедикаменти в болничната помощ, срещу 415.713 млн. лв. през 2018 г., и 327 млн. лв. през 2017 г. Съответно средната цена на медикаментите за химиотерапия на пациент се покачва от 10 257 лв. през 2017 на 16 349 през изминалата.

Най-висок е бил средният курс на лечение в „Александровска" - 28 211 лв., СБАЛХЗ - 26 759 лв., „Уни Хоспитъл" - 22 801 лв. и „Сердика" - 21 411 лв. Най-ниска средната себестойност е в СБАЛО „Св. Мина" - 7 038 лв., „Тота Венкова" - 7 262 лв., „Св. София" - 8 373 лв. и КОЦ-Враца - 8 388 лв.

Основната причина за това е все по-широкото навлизане на иновативни и скъпи медикаменти. Пациентите, които са получили таргетна терапия през миналата година, са били 10 050 или 33.06% от всички. Тези, които са преминали през имунотерапия са били 1 603 или 5.27% от всички. Тенденциите в цял свят са през следващите години броят на хората, които получават модерно лечение да се увеличава. Това обаче трябва да става при ясни критерии и изключително строг контрол, каквито към момента у нас не са напълно налични.

Увеличават се пациентите и лечебните заведения, които предоставят лъчелечение. През изминалата година терапия са получили 16 001 души в 23 болници и центрове срещу 15204 души и 20 лечебни заведения през предходната година. Сред новите болници с лъчелечение са ВМА и „Александровска". Най-много пациенти са се лекували в УСБАЛО в столицата – 2034, „Аджибадем Сити Клиник" – 1185, „Св. Георги" в Пловдив – 1165.

Онкологичните заболявания се нуждаят от комплексно лечение. Освен активна фаза с химио и лъчетерапия, пациентите трябва да имат достъп до последващо наблюдение, а понякога и до долекуване. И ако в първата част лечебните заведения отбелязват прогрес, то във втората - такъв няма.

Въпреки увеличението на средствата, които здравната каса заплаща за осъществяване на палиативни грижи, почти двойно за изминалите две години от 51 лв. на ден през 2017 г. на 97 лв. през тази, интересът на лечебните заведения към тези дейности остава слаб. От 38-те болници и центрове, които осъществяват активно лечение, 17 са предоставили палиативни грижи през 2019 г. на 2093 души при почти десет пъти по-голяма потребност. Най-много пациенти са получили помощ в „Св.Марина", КОЦ-Враца, КОЦ-Шумен, СБАЛОЗ „Марко Антонов" и КОЦ-Бургас. Още 20 здравни заведения, които не се занимават с активно лечение на онкологични заболявания, са предлагали палиативни грижи през изминалата година, които е финансирала здравната каса. През тях са преминали едва 211 души, а общият брой на пациентите, които са били обгрижени с обществено финансиране през годината, е бил 2 304 срещу 2 151 през предходната.

Увеличение обаче за трета година има в броя на диспансеризираните пациенти. За 12 месеца той се покачва от 74 587 на 86 718, показват данните, а единствените две лечебни заведения с повече пациенти, които не извършват диспансеризация са УСБАЛО в София и "Авис Медика" в Плевен. Останалите две болници, които провеждат активно лечение, но нямат диспансеризация са със символичен брой пациенти за годината – под 30.

В България хората с онкологични заболявания са около 300 хил. души. На наблюдение подлежат всички, които са завършили с активната фаза на лечението си. В зависимост от заболяването и състоянието им обаче се определя продължителността на наблюдението. При много голяма част от диагнозите то е пожизнено, но има и такива, които са в рамките на година.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.