Никотиновият глад държи и бивши пушачи над 20 години

Национално представително проучване сочи, че близо половината от пушачите в България имат дълга връзка с тютюна, продължаваща повече от 20 г. Има ли доказано ефикасен път за преборване на вредния навик и какви поражения остават в тялото ни цигарите?

"Науката и медицината отдавна имат отговор на въпроса защо е толкова трудно да се откажат цигарите, много преди да започне да се изследва този проблем като здравословен", коментира началникът на клиниката по кардиология в УМБАЛ "Св. Анна" д-р Рада Прокопова в студиото на "България сутрин".

Според нея в миналото тютюнопушенето не се е възприемало като вреден навик, а като удоволствие.

"По-късно се установява, че това е една много сериозна зависимост, каквато се развива при различни наркотици", допълни Прокопова в ефира на Bulgaria ON AIR.

Тя посочи, че има хора, при които никотиновата зависимост е много силна, както и че тук идва ролята на лекарите и тези, които се занимават с помощ при отказа от тютюнопушенето.

"Най-добрият начин за отказ от тютюнопушене е личният пример в семейството", заяви Прокопова.

По нейни думи българите са сред първенците по тютюнопушене в Европейския съюз, като 22-23% от хората пушат.

"Голям проблем в България е това, че тютюнопушенето обхваща много години, има огромен пул от хора, които са пушили много дълго време - от 20-30 г. и това оказва следи върху всички органи", каза още Рада Прокопова.

Кардиологът е на мнение, че пушенето е навик, който е непроменим освен, ако човек сам не си наложи да го спре и добави, че хората са започнали да пушат още повече по време на пандемията, тъй като чрез запалването на цигара, те  овладяват стреса.

"Бездимните изделия съдържат точно толкова никотин, колкото и цигарите, а той е този, който причинява зависимостта", заяви Прокопова.

Гостът изтъкна, че има проучвания, според които бездимните изделия са преход към отказване на нормалните цигари.

"Бездимните изделия и електронните цигари карат човек да се замисли за самата вреда не само от тютюнопушенето върху него, но и към другите", каза още Рада Прокопова.

Експертът посочи, че по отношение на сърдечно-съдовия риск, опасността от пасивното пушене е равна на тази от активното такова.

"Във възрастовата група от 20-30 г. пушачите са по-малко, отколкото преди години. Това се дължи на факта, че се наблюдава мода в здравословния начин на живот - правилно хранене, упражняването на физическа активност, липсата на тютюнопушене", допълни Прокопова.