Минималната заплата става 650 лв. от януари, но "замръзва" за 3 г.

Доходите, образованието, здравеопазването, социалната политика, пенсионната политика и политиката в областта на отбраната са приоритетите в Бюджет 2021.

Министерският съвет одобри законопроекта днес и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 година.

Заради временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 в страната и ограничаване последиците от кризата, дефицитът на сектор "Държавно управление" за следващата година се очаква да бъде в размер на 2,5 %.

Предвижда се увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази през 2022 и 2023 година.

Приходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, са в диапазона от 38,3% до 37,6%, а в номинален размер те се увеличават, като от 47 645,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 година. Разходите, изразени като процент от БВП, са в диапазона от 42,2% до 39,6%. В номинален размер разходите се увеличават, като от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54 963,8 млн. лв. през 2023 година.

При условие че през 2021 г. ситуацията с пандемията от COVID-19 се влоши значително, се предвижда да бъдат заделени за буфер средства в размер на 5 на сто от разходите и предоставените трансфери на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от субсидиите и капиталовите трансфери от централния бюджет.

Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица.

През 2021 г. ще бъде постигнато планираното удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г.

За 2021 г. са планирани целогодишно средства за осигуряване на увеличението с 30% от 01.08.2020 г. на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID- 19, в т.ч. за служители на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет на правителството.

Бюджет 2021 предвижда и увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски.

За 2021 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

В Бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства, както следва: 474,0 млн. лв. за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94,0 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лв. на 1 440 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лв. за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто; 318,0 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително.

За 2021 г. разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, възлизат на 1,69 на сто от БВП, което е с 0,05 % от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година.

Очаква се в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 38,9 млрд. лв., респективно съотношението на държавния дълг спрямо БВП да нарасне от 25,6 % към края на 2021 г. до 28,2 % в края на 2023 година. Предвижда се темпът на нарастване на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление" да продължи в диапазона от 27,5% от БВП през 2021 г. до 29,4% от БВП в края на 2023 година.

Последна дума по законопроекта за парите на държавата за догодина има парламентът.