В пандемията: Най-бедните теглят кредити, за да се лекуват

Най-бедните се налага да теглят кредити, за да се лекуват, пресмятат от КНСБ.

Пандемията от COVID-19 увеличи традиционните неравенства, а високият дял на разходите за здраве спрямо общите приходи на домакинствата у нас доведе до нов тип неравенства в обществото ни, т.нар. "здравни неравенства", посочи икономистът гл. ас. д-р Любослав Костов от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.

Очаквам неравенствата през 2021 г. не просто да нараснат, а дори да достигнат за поредна година рекордни стойности, каза той в интервю за БТА.

При заболяване и последваща хоспитализация на човек, разходите за здраве достигат средно 35 процента спрямо месечния доход на този човек.

При най-силно уязвимите групи пък, месечните разходи за здраве в периода преди пандемията са достигали стряскащи стойности - между 50 на сто и 110 на сто, което означава, че хората с най-ниски доходи (на минимална работна заплата или минимална пенсия), се налага да теглят кредити, за да посрещнат разходите по своето лечение, посочи Любослав Костов.

Високите разходи за здраве, като дял от общия месечен доход, особено в случаите на тежко и/или хронично заболяване, са основен фактор за изпадане в абсолютна бедност.

Любослав Костов припомни, че в България две трети от хората не получават размера на средната работна заплата, а по-малко от нея, заради ясно изразената лява асиметрия на разпределение на доходите. Мнозинството от работниците с по-ниски доходи не могат да работят от вкъщи, но също така не им е позволено да ходят на работа, заяви експертът.

Любослав Костов посочи, че най-вероятно прогнозите на КНСБ, направени още в началото на пандемията, за около 300 000 безработни към края на 2020 г. ще се сбъднат към края на декември.

Експертът допълни, че броят на безработните през последните седмици отново нараства като пряк ефект от частичния локдаун. Той прогнозира безработица от около 9-10 процента през 2020 година, ако регистрираме 9 процента спад на реалния БВП.