Кървавият Божик за българите в Македония и нашето бездействие

76 години след Кървавата Коледа за българите в Македония продължава да има неясноти колко са загиналите след репресиите.

"Няма статистика за избитите, което до голяма степен се дължи на дългогодишната българска незаинтересованост към тази проблематика. Тъй като е факт, че когато започват тези репресии - някои ръководители на тогавашната Република Македония и са с пробългарски позиции, информират българското държавно ръководство за това, което става, но до 48-ма година е период на мълчание от страна на България. Това насърчава тези репресии", каза доц. Спас Ташев от БАН в студиото на "Денят ON AIR".

Той подчерта, че в наши дни се приема, че около 23 000 са избитите, като това са изчисления на Веселин Ангелов.

"Срещал съм ги и в някои западни издания. Говори се и за 130 000 репресирани. Не мога да кажа до колко тази бройка е точна, но като цяло съм попадал на данни, които показват, че 60% от населението е репресирано", коментира още доц. Ташев пред Bulgaria ON AIR.

По думите му това надхвърля Сталинските репресии.

"Сталин беше световно известен диктатор, докато Тито бе един малък диктатор, който лавираше между двете световни системи през този период. Поради което успя да прикрие своите престъпления за известно време, но в един момент нещата се променят. Данните излязоха наяве, а неговата Югославия изгуби своето значение", допълни доц. Спас Ташев.

Той е категоричен, че има от какво да се научим от нашето бездействие.

Кървавата Коледа

При политическите репресии през януари 1945 г. са ликвидирани или малтретирани без съд или присъда хора с изявено българско самосъзнание. Жестокостите, извършени от комунистическите власти, започват на 7 януари - християнския празник Коледа по стар стил.

По нареждане на маршал Тито са погубени 1200 българи, списъците за които са подготвени от Лазар Колишевски. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението. Край Охридското и Преспанското езеро, в планината Галичица край село Отешево са избити много българи, а телата са хвърляни в Преспанското езеро. Във Велес телата са закопани зад черквата „Свети Спас“ и край Пуста кула.