800-годишни тайни пази царски скален манастир край Русе

Осемстотин години навърши скалният манастир-лавра "Св. Архангел Михаил", известен като Ивановските скални църкви. Основан през 20-те години на 13 век от монаха Йоаким, днес той привлича хиляди туристи и е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, пише БТА.

"В Русе, в България, както и в чужбина се опитваме да организираме големи чествания по повод на 800 години от създаването на скалния манастир-лавра "Св. Архангел Михаил" - Ивановските скални църкви, и да отделим внимание на неговия основател - монаха Йоаким, който по-късно става първият търновски патриарх", разказа историкът към Русенския музей Евгени Георгиев.

Ивановските скални църкви са разположени в живописното Русенско Поломие, на двайсетина километра от Русе и близо до село Иваново.

"2021-ва година ще бъде посветена на събитието. Началото ще бъде поставено на 18 януари, тъй като от проложното житие на светеца разбираме, че това е датата на неговото успение - тогава православната църква почита Свети Йоаким", обясни Георгиев.

Той каза, че информацията за идването на монаха в Русенския край е от неговото житие. Това е единственият източник, който посочва присъствието му в тази част на българските земи.

"В житието му е посочено, че след като се замонашва в Света гора и се превръща в уважаван отец, се завръща в родните си земи - в България, като се заселва близо до река Дунав, край днешното русенско село Красен", разказа Георгиев.

Там издълбава малка църква и пребивава с трима свои ученици дълго време.

В началото на управлението си Цар Йоан Асен Втори /1218 г. - 1241 г./, след като научил за тези му подвизи, дарява на Йоаким много злато. Отецът го използва за богоугодно дело и поставя началото на големия манастир, посветен на Св. Архангел Михаил. Негови дарители са също Йоан Александър (1331-1371), както и други представители на царския двор, на които са запазени ктиторски портрети.

Манастирът има сложно устройство и обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест негови храма са запазени стенописи, разкриващи характерните черти на българското изкуство през 13 и 14 век. По време на Второто българско царство манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център, с дейността на който се свързва т. нар. "Висарионов патерик". По стените на манастирските помещения се разчитат графити и надписи с важни исторически сведения.

Стенописите в църквата "Св. Богородица" се нареждат сред най-представителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство през 1979 година. Година по-рано - през 1978 г., Ивановските скални църкви са обявени за Национален археологически резерват.
"На 18 януари т.г. ще поставим началото на честването на годишнината с архиерейски литургии в Русе и във Велико Търново, където Йоаким е престоял в днешна България", обясни Евгени Георгиев.

Програмата през годината включва научна конференция с международно участие, издаване на сборник с докладите от форума, както и изложба. Обмисля се през лятото веднъж месечно да има достъп до местността Писмата край Иваново, която сега е извън полезрението на посещаващите манастира.

"Именно там започва основаването на манастира, там е пребивавал Свети Йоаким", обяснява Георгиев.

"При социализация и на останалите части от манастира може да търсим и по-висока посещаемост. Такъв разкош на скални църкви на друго място в България няма. Те са повече от 10, с толкова много стенописи, със запазени три ктиторски портрета на представители на царските фамилии на Средновековна България - т.е. това е царски манастир, обдаряван от българските владетели. На друго място няма такова нещо у нас", казва Евгени Георгиев.