Проф. Овчаров: Домът ни дава илюзия за сигурност

Всеки може да си представи как да изглежда неговият дом на бъдещето. Но как е изглеждал в миналото, които са първите хора с дом? Проф. Николай Овчаров ни връща векове назад по време на мултиплатформения проект на телевизия Bulgaria ON AIR "Бъдещето: Домът", който се излъчи днес.

"Попаднах на много интересна мисъл на френския философ Гастон Башлар, който казва, че домът е съвкупност от образи, които ни дават илюзията за сигурност. Много хубава мисъл наистина, защото в края на краища, когато нашите предци за пръв път са влезли в пещерите, което е било първият им дом, тяхната организация е била около огъня. Когато говорим за дом, това е огън, около който хората застават. Той ги предпазва, той им дава възможност да приготвят храната и всичко останало.

Когато днес говорим за дом ние разбираме сграда. Римският дом е бил доста скромен, такъв е бил и при прабългарите и славяните. После обаче, в класическата древност, римският дом става цял дворец, естествено за богатите. Такива дворци виждаме в градове като Помпей, които са запазени заради изригването на Везувий. Със задължителните вътрешни дворове, с градини, с имплувиума - басейнът, в който са се къпали богатите римляни.

Разбира се, има и други домове, както и днес. Тези на обикновените хора. Всъщност не са се отличавали много от съвременните квартали "Младост" и "Люлин" в София. В Рим и големите градове това са били инсулите - сгради на 5-6 етажа, в които са живеели в малки стаички по-бедните хора", разказа проф. Овчаров.

Как е било по нашите земи?

Първите славянски къщички са били много малки - 2 на 2 метра, около 5 квадрата. Вътре са живеели по 7-8 души. Но пак се връщаме на огъня - около него те са се обединявали. В преносимите юрти на прабългарите той пак е бил в центъра. Вече в първото Българско царство вече се появяват дворци като в римската епоха. Пре 13-14 век в столицата Търново виждаме едни красиви сгради.

Какво значение има домът за цивилизацията?

Той е основното нещо, около което всичко се върти. Всичко започва от огъня, от топлината, възможността човекът да се предпази от опасности - първо от хищници. А после около домашното огнище са се събирали. И днес казваме "Да седнем около огъня", до камината. Аз например не възприемам съвременните камини на ток. Не дават същото усещане като живия огън.

Домът трябва да ни събита, това илюзията за сигурност. Илюзия е, защото когато излезеш извън дома пак си в обществото. Което не е по-малко страшно, ако го сравним с хищниците по време на праисторическите времена.

Тази измамна сигурност обаче е много важна, защото домът - това е семейството. Виждаме сега и по време на пандемията колко е неприятно, когато не можем да се съберем дори по време на празници.

Какво биха казали археолозите за нашите домове след 2-3 хил. години?

Ако направим аналогия със сегашното време - то е много информативно. И ако не станат някакви колизии в бъдеще, ще има достатъчно информация за това как сме живеели в 21 век. Не е като в древността да чакаме да излезе някой надпис да ни разказва или да събираме парченцата на счупени съдове. Но пак трудно ще бъде възстановена душевността на хората. Бъдещите археолози ще трябва да я създават по начина, по който те го виждат. Един голям английски философ Арнълд Тойнби е казал "Ние историците сме създатели, никога не можем миналата история да бъде пресъздадена на 100 процента. Тя преминава през виждането на изследователя."

Проектът „Бъдещето: Домът“  се провежда със специалното партньорство на ОББ, Теси, Шнайдер Електрик, Бош и „Проект 80 Тинтява“.