Проф. Кантарджиев: Eпидемии като COVID-19 обикалят света за около 2 години

Българинът винаги е имал добра здравна култура. Лошото е, че през последната година в обществената дискусия за мерки за коронавирусната инфекция се явиха много хора, които сега навлязоха в материята, а говорят някои неща, които не са премислили добре. Лекари пък се държат не като лекари, или хора, които се докторясват, но не са лекари, се изказват по чисто медицински проблеми, което малко олеква. Все пак обаче, българинът за тези 12 месеца трябва да се е научил на кого да вярва. Това каза проф. Тодор Кантарджиев, директор на Центъра по заразни и паразитни болести и член на НОЩ.

Пред Нова тв той обясни, че британският щам не е по-смъртоносен. Философията за развитие на една пандемия е този вирус да мутира, така че той да се предава по-лесно, но и да става по-малко смъртоносен - ако умират хора, вирусът умира с тях и не може да продължи да се предава, поясни проф. Кантарджиев. 

Той е убеден, че ще преборим коронавируса - подобни епидемии, които са били трудни за овладяване, обикалят света за около 2 години.

По думите му коронавируса съвсем не е най-страшният щам, с който е работил.  "Със страшни вируси и микроорганизми съм работил лабораторно. Работил съм на полето, с много по-страшни инфекции. В нашата страна, спомнят си българските граждани, имаше случаи на антракс, на бруцелоза, случаи на туларемия, която имахме едно огнище с 380 българи болни от тази особено опасна инфекция. Години съм работил с опасни инфекции, с вирусни инфекции, с вируса на кърлежовия енцефалит, както и с други опасни вируси", обясни професорът.

Той е убеден, че у нас много рано са взети противоепидемични мерки и е направено така, че съвсем малко да бъдат болните хора.

"Бруцелозата е много по-тежка от коронавируса. Човек може да се лекува с месеци и никога да не се освободи от този микроб, който влиза в костния мозък и при всяка друга вирусна инфекция, грип или някакъв сезонен вирусен инфекциозен агент може отново да те върне в тази инфекция", каза той.

А на въпрос защо е решил да стане доктор и то точно микробиолог, епидемиолог, професорът отговори: "Когато човек в гимназията прочете книгата „Ловци на микроби” на Пол Декрайв и иска да става лекар, вече изборът му ще е в областта на инфекциите, микробиологията и епидемиологията. Исках да се занимавам с истинските неща, а истинските неща са лечимите болести".

И е категоричен, че не би избрал друг път. "Пак бих станал и тръгнал по пътя борбата с инфекциите. Те са много широко понятие, защото хората най-много в миналото са умирали от инфекции и сега, когато все по-малко хора умират, защото напредна тази област на медицината-хората, започнаха да забравят и да игнорират. Виждате какво направи с човечеството един мутирал вирус, преминал от животно на човек", допълни той.