Психиката ни след поредния локдаун: Гняв, лабилност и паник атаки

Хората ги е страх от неяснотата кога ще свърши пандемията. Този пореден локдаун ще увеличи напрежението и депресиите у хората. Децата са силно засегнати от липсата на социално общуване, онлайн комуникацията може да доведе до социална неадекватност след години. Това обясни пред "Монитор" психологът Методи Коралов.

По думите му има градация на напрежението и от този локдаун може да се очакват повече негативни ефекти във всяко отношение.

"Към момента има сериозно увеличение на депресивните състояния. Те са в няколко аспекта, но основно се наблюдават личностни разстройства. С всеки следващ локдаун, или затваряне, намалява резерва на търпимост у хората. Ако в началото, при първото затваряне се приемаше като нещо ново и като вариант да си повече време у дома, то сега на практика хората се уморяват психически, изчерпват се финансови ресурси, някой остават без работа. Това са проблеми, които се натрупват, засилва се притеснението у хората, от факта, че перспективата кога ще се оправим и кога ще приключи ситуацията с вируса е много неясна", сподели още психологът.

"Досега се наблюдаваше недоволство, натрупване на гняв, защото на хората или на по-голямата част от тях им беше неудобно. Сега вече положението става опасно и трудно за справяне и оцеляване. Това прави хората лабилни", изтъкна Коралов.

Според него хората не са свикнали да чуват за такава масовост, за такава опасност, каквато е в случая пандемията с коронавируса.

"Липсата на възможност за контрол води до безпомощност и понякога - до паник атаки. Всеки човек се страхува, защото миналата година по това време за коронавируса предимно се говореше. А към днешна дата почти всеки има познат или близък, починал от вируса. Хората се страхуват, ще опазят ли себе си и своите близки, а такъв проблем създава напрежение у всеки, просто проявите са по-различни", обясни психологът.

Той обясни и как хората да разпознаят паник атаката. "Човек има чувство на неясен ужас, че нещо не може да направи. Тези атаки често са придружени с чувство за задушаване, а това пък поражда съмнение дали човек не е заразен с коронавирус, което увеличава още повече страха. Така може да се случи едно неприятно засилване и объркване у човека. Паник атаките са много неприятни ситуации, в които задължително трябва да се потърси специализирана помощ", сподели той.

По думите му паник атаките са по-типични за млади хора между 20- и 30-годишни, но в последно време се наблюдава изместване на възрастта, като в момента всички възрасти са засегнати.

"Възможно е човек, който е усмихнат, позитивен и отворен към света, отворен да общува, да се промени коренно. Има случаи, в които такъв тип социални хора стават мрачни, неспособни да се справят с елементарни ежедневни неща. Може човек да е бил чудесен баща и съпруг, а да се превърне в агресивен и нападателен мъж. В момента се трупат негативни тенденции, породени от ограниченията, от неяснотата за ситуацията от липсата на предвидимост, вече е трудно обикновеният човек да направи разлика трябва или не трябва да прави нещо", смята още психологът.

По негово мнение децата, които сега са на 5–7 години и общуват почти изцяло онлайн, нямат контакти с връстниците си, след време, когато станат на 25 - 30 години, може да се очаква, че една голяма част от тях ще бъдат социално неадекватни.

Затова "най-важното нещо е родителите да показват на децата си, че ги обичат".

"Колкото може по-често да общуват с тях, да намират време да ги прегърнат, да не гледат на децата си като на пречка за работа. Играта със собственото ти дете снема много голяма част от стреса и напрежението. Повече близост и внимание са нужни в общуването с децата, това е позитивно и за родителите и е много важно за децата, прави ги значими", сподели Коралов.