Издръжката на живот скочи, вече близо 24% живеят в бедност

През 2020 г. линията на бедност общо за страната e 451.00лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 659.9хил. лица, или 23.8% от населението на страната.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 9.2%, а относителният дял на бедното население нараства с 1.2 процентни пункта.

Същевременно обаче системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2020 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23.8до 29.9%, или с 6.1 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41.7%, или със 17.9 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попада е в групата на бедните за преобладаващата част от населението,
е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (61.1% за 2020г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12.3процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2020г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 -64 години нараства спрямопредходнатагодинас0.7 процентнипунктадо9.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.

Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование -65.7%.

С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над осем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък -2.4%.

31038София, България, ул. „П. Волов“No 2, тел. 02/ 9857 111, info@nsi.bgОбразователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование -65.7% (фиг. 2). С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над осем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък -2.4%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години (61.8% за 2020 г.) и домакинствата с три и повече деца (59.2% за 2020 г.). Най-голямо намаление на риска от бедност през 2020 г. в сравнение с 2019 г. се наблюдава при домакинствата от двама възрастни под 65 години -с 4.0 процентни пункта. Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 16.7 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 37.7 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

През 2020 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група -66.2%, а най-нисък -сред лицата, самоопределили се от българската етническа група -17.8%.

През 2020 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група -66.2%, а най-нисък -сред лицата, самоопределили се от българската етническа група -17.8%.

Разпределение на лицата в домакинствата по етническа принадлежност и риск от бедност през 2020годинаНаблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската и турската етническа група преобладават пенсионерите (съответно 56.6 и 36.5%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на работещите лица -28.9%.

По отношение на безработните лица най-висок е относителният дял на бедните безработни сред ромската етническа група -31.6%, при 16.5% от турската етническа група и 10.4% от българската етническа група.

Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност -и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява.

Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 31 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 11 пъти за турската етническа група.
При лицата, определили се като роми -близо 70.0% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги.

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на посрещането на неочаквани финансови разходи със собствени средства (43.5%). Не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома 39.3% от лицата, а 27.5% се ограничават при отоплението на жилището. Затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището си, имат 23.6% от лицата. През 2020г. 19.4% от населението живее в материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя).Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. Сред българската етническа група най-висок е процентът на лицата, които не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи -38.9%, което се наблюдава и сред ромската етническа група-74.5%. При турската етническа група 52.7% от лицата не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома.

През 2020 г. 28.3% от децата на възраст 0 -17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 0.8 процентни пункта повече спрямо 2019 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 10.3 процентни пункта.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2020г. осем от десет деца (84.1%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност.

Приблизително 18 пъти по-малко, или 4.7%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност.

Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е седем пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

През 2020 г. относителният дял на децата с материални лишения е 38.5%, а за 3.3% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Близо една трета от децата (31.7%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината, екипировка за игри навън(колело, ролери, кънки и др.) -29.8%, и редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, -27.3%.

През 2020 г. 43.0% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност.

През 2020 г. Относителният дял на децата с материални лишения e, както следва: 29.0% от българската етническа група, 45.6% от турската етническа група, 77.8% от ромската етническа група и 14.3% от друг етнос.

Нито една потребност на децата не може да бъде осигурена за 1.1% от българската етническа група, за 2.3% от турския етнос и за 14.1% от ромската група. Около 27% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 36.6% за децата от турската етническа група и 71.6% -от ромския етнос.

Важен аспект в изследванетона бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво -60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

През 2020 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Видин -съответно 270 и 297 лв., а най-високата -в област София (столица) (718 лв.), следвана от областите Перник (506 лв.) и Варна (480 лeвa). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен -31.3%, Монтана -29.4%, Силистра -29.1%, и Бургас -29.0%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово -12.3%, Разград -12.6%, и Шумен -16.4%.

Линията на бедност за 2020 г. нараства спрямо 2019 г. в почти всички области. С най-голямо нарастване са областите София (столица) (с 22.0%), София (с 19.8%), Благоевград (с 19.1%), Пазарджик и Кърджали (по 18.2%) и Шумен (с 18.0%). Намаление в размера на линията на бедност спрямо предходната година се наблюдава в областите Габрово (с 10.2%), Видин (с 6.8%), Хасково (с 2.2%), Враца (с 1.2%) и Сливен (с 0.2%).Област Габрово е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете -7.6%, а с най-високо равнище е област Силистра -33.0%. В област Хасково жените са с най-ниско равнище на бедност -16.0%, при 30.6% за област Бургас и 32.9% за област Сливен.

В областите Кюстендил, Габрово, Смолян, Кърджали, Русе, София, Варна, Плевен, Разград, Шумен, Перник, София (столица), Стара Загора, Търговище и Ямбол относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В шест области -Силистра, Добрич, Хасково, Пазарджик, Ловеч и Видин, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.