Има ли връзка между ГРУ, взривовете в България и оръжията за Украйна?

Дали взривовете в България и Чехия са свързани със стремежа на Кремъл да попречи на оръжейните доставки за Украйна след началото на войната в Донбас? Христо Грозев от разследващия сайт "Белингкат" обяснява пред DW.

ДВ: Господин Грозев, съдейки по вашите последни разследвания, офицери от ГРУ може да са свързани с взривовете във военни складове и заводи в България в периода 2011-2020-а година, както и с експлозията в склада за муниции в чешкия град Врбетице през 2014-а. Целели ли са тези операции да бъде унищожено оръжие, предназначено за Украйна?

Хр. Грозев: Ние сме разследвали само взривовете през 2014-а в Чехия и през 2015-а година в България. Що се отнася до взрива през 2011-а (в склад на компанията ЕМКО на българския бизнесмен Емилиян Гебрев), той очевидно не може да бъде свързан с Украйна. Господин Гебрев, както и други български производители на оръжие и боеприпаси не са крили, че доставят муниции на Грузия. Възможно е взривът да е свързан именно с тези обстоятелства, но ние досега не сме разследвали този случай.

Взривовете през 2015-а година в България бяха в складове, в които се съхраняваха оръжия и боеприпаси на ЕМКО и на други български производители със сключени договори за доставки в Украйна и Грузия. В същото време унищожените боеприпаси бяха съвместими с оръжията по съветски образец, които Грузия и Украйна тогава са купували от България.

До 2015-2016-а година, когато Русия започна да участва по-активно във войната в Сирия, военните действия, свързани с конфликта в Донбас, бяха основна грижа за Кремъл. Така че мотивът за унищожаването на боеприпасите, предназначени за този регион, изглежда логичен.

ДВ: От разследванията става ясно още, че разполагате със записи на телефонни разговори между хора от ГРУ и руски офицери в Донбас, както и с украински сепаратисти. Така ли е?

Хр. Грозев: Не, нямаме записи на тези разговори, а само билинги (документи, които съхраняват данните за оказаните услуги на един или друг абонат в определен ден, б.ред.). Тази документация потвърждава, че през 2015-а и 2016-а година е имало чести контакти между ръководството на поделение 29155 на ГРУ, неговите сътрудници, които са били в България и Чехия (непосредствено преди взривовете, б.ред.) и представители на руските спецслужби в Донбас, както и с тамошните сепаратисти. И може да се каже, че те са участвали в конфликта в Донбас, това е така.

ДВ: Според чешките следователи, експлозията през октомври 2014-а година във Врбетице може да бъде свързана с неуспешния опит за покушение срещу българския бизнесмен Емилиян Гебрев. Защо не сте съгласни с тази версия?

Хр. Грозев: В такъв случай ГРУ би изглеждало много некомпетентно. Всяка проверка от тяхна страна би показала, че конкретни планове за транспортирането на точно тези боеприпаси към България през следващата година няма. А да се планира покушение за по-далечно бъдеще е много сложно. Затова мисля, че в случая става въпрос за грешка или неразбиране от страна на чешките власти.

ДВ: Как обаче се обяснява това, че между първия взрив през 2011-а година, за който съобщава българската прокуратура, и последния през 2020-а година има цело десетилетие? Ако приемем, че тези взривове са част от една и съща операция, как тогава да си обясним този дълъг интервал от време?

Хр. Грозев: След войната в Грузия имаше още няколко огнища на военни действия, свързани с Южна Осетия. Очевидно Русия е искала да унищожи запасите от боеприпаси, които биха могли да бъдат използвани от грузинската армия. През 2014-а започва нова война. Независимо от това, че подразделение 29155 е група към ГРУ за диверсии и убийства, то се грижи най-вече за интересите на руското министерство на отбраната. Ето защо неговите членове се активизират, когато започват нови войни.

ДВ: Успяхте ли да разкриете всички членове на звеното 29155?

Хр. Грозев: То се състои от около 30 души. До този момент сме установили фиктивните имена на всичките му членове, както и истинските имена на 27 души. Отне ни доста време да проследим тяхната активност в социалните мрежи, да анализираме данните от билингите и да изчакаме някои от тях да допуснат грешка. И наистина имаше такива грешки. Владимир Попов например, който беше в България седмица преди една от експлозиите, а в Черна гора преди неуспешния преврат през 2016-а година, при покупката на автомобил посочил телефонен номер, регистриран на истинското му име - Моисеев.

ДВ: Експлозиите в България се случиха и в държавни оръжейни фабрики и складове за муниции. Как агентите на ГРУ са успели да се доберат до тях?

Хр. Грозев: Досега предполагахме, че те са работили без местни помощници, тъй като частта 29155 е била засекретена дори в рамките на структурите на ГРУ. Те не биха рискували да разкрият плановете си на трети лица. Но случаят в Чехия говори за това, че все пак някой вътрешен човек в складовете им е помогнал. Извършителите са имали помощници и в България. В края на май 2015-а година стана пожар в специалната лаборатория на Министерството на вътрешните работи, където са се съхранявали всички веществени доказателства за първите две експлозии. Дотам определено не е било възможно да се стигне без помощта на вътрешни хора.

ДВ: Промени ли ГРУ методите си на работа, след като толкова много негови агенти бяха разкрити?

Хр. Грозев: Те загубиха огромна част от потенциала си, включително секретната група за поръчки 29155. След нашите разкрития през 2018-2019-а година тази част на практика бе разформирована. Затова сега на ГРУ му се налага да работи или като разчита на местни помощници, или на дипломати, което е много по-трудно, тъй като пътуванията на дипломатите са явни. Именно заради тези ограничения е възможно да настъпи известна пауза в международните операции на ГРУ. Но забелязваме и нови, млади хора - очевидно те набират ново поколение сътрудници.