Кимчи, ваканцувам – 9000 нови думи навлезли в българския език

Близо 9000 нови думи и съчетания са навлезли в речта ни от последното десетилетие на 20-и век насам. Около 5000 от тях пък са възникнали през новото хилядолетие, заяви пред „Монитор“ проф. Диана Благоева-Стефанова от Института за български език към БАН.

Тя взема предвид данните от публикуваните до този момент три речника на новите думи - издания от 2001, 2010 и 2021 г.

„Този брой е относителен, защото речниците регистрират само част от събрания нов лексикален материал. Новата лексика е много динамично и неустойчиво явление, далеч не всички нововъзникнали думи и изрази показват тенденции да се установят по-трайно в езика, затова при изготвянето на подобен тип лексикографски справочници винаги се прави подбор“, посочи още проф. Благоева-Стефанова. Тя подчерта, че в случая говорим за  специален жанр лексикографски справочници– речниците на новите думи, а не за общите тълковни речници.

„Тълковният речник включва утвърдена и общоупотребима лексика, а речникът на новите думи, както личи от названието му, съдържа информация за значението и употребата само на най-актуалните лексикални попълнения“, каза още ръководителят на Секцията за българска лексикология и лексикография към института.

За да попадне една дума в речник от такъв тип речник, трябва да отговаря на няколко критерия. Първият е хронологичната новост. Думата трябва да е възникнала в конкретен период, като за изданието на речника от 2021-ва трябва да е от последните 20 години. "За да установим това, използваме големи масиви от дигитализирани текстове и проверяваме дали се срещат употреби на съответната дума в по-ранни периоди. Ако такива употреби липсват, има вероятност думата да е неологизъм“, обясни проф. Благоева-Стефанова.

Друг критерий е думата да означава нещо, което досега не е било познато за нас и не е съществувало в нашия бит. Например някои думи от екзотични езици като „кимчи“ (продукт от традиционната корейска кухня) или „амигуруми“ (вид японско изкуство) означават явления, които са традиционни и отдавна съществуващи в съответното общество, но са нови за нашето общество и българския език. Затова и тези названия са неологизми.

При подбора на думите за речника се взема предвид и тяхната перспективност - дали има тенденции да се утвърдят.

„Такива тенденции показват думите, които са образувани според словообразувателните закони на езика. Малка е вероятността образувания, които противоречат на езиковите норми, какъвто е например нашумелият преди известно време глагол „ваканцувам“, да станат общоупотребими“, уточни експертът.

Преди дадена дума от чужд език да влезе в речника, се прави проверка дали след себе си не води до появата на други. „Преценява се също дали думите, които са заети от други езици, са адаптирани към българската граматична система, дали проявяват словообразувателна активност“, каза проф. Благоева-Стефанова. Тя даде за пример и заемката „инфлуенсър“, около която вече се е оформило словообразувателно поле, в което влизат производни като „инфлуенсърка“, „инфлуенсърство“, „инфлуенсърски“, дори „инфлуенсърче“. "Ако явлението продължи да бъде актуално за нашето общество, то тази дума вероятно ще остане, освен ако не бъде заместена с българско съответствие", допълни ръководителят на Секцията за българска лексикология и лексикография към института.