Проф. Джурова: Българските учени бяха тихата дипломация във Ватикана

Българските научни работници бяха тихата дипломация във Ватикана, казва професор Аксиния Джурова, цитирана от БГНЕС. Страната ни имаше стратегия за научна и културна политика, която доведе до нашите добри връзки със Светия престол, чието начало беше поставено още в средата на 70-те години на миналия век.

Външният министър на Ватикана и специалист по Източна политика на Светия престол, кардинал Аугустино Казароли посети България през 1975 г. Той се срещна с Тодор Живков и външния министър Петър Младенов. След тази среща за пръв път социалистически държавен глава посети Ватикана през същата година.

През 1977 г. под покровителството на проф. Иван Дуйчев започнах работа заедно с Божидар Димитров по подготовката на изложбата Славянски ръкописи, документи и карти от Секретния архив на Ватикана и Ватиканската апостолическа библиотека. Тя се състоя в Криптата на храм-паметника „Свети Александър Невски“ през 1979 г., след което беше открита в Сикстинския салон на Ватикана.

Научната общност беше тихата дипломация, която е съществувала извън всякаква конюнктура. Започнахме работа с изключителна протекция и препоръки на проф. Иван Дуйчев, който през 30-те години учи във Ватикана, където завършва школата по палеография и дипломатика към Секретния архив. След Втората световна война той направи мост между поколенията и вкара голяма група български учени на работа във Ватикана. Сред тях са проф. Александър Фол, проф. Илчев, Йохана Списаревска, Красимир Станчев, моя милост и др. Проф. Дуйчев беше ученик на кардинал Меркати и беше близък с „добрия папа“ Ронкали. Така че той успя да предаде на нас тези връзки.

През 1979 г. бях поканена да чета лекция във Ватикана, на която присъства папа Йоан Павел II, който току-що бе заел престола. Това беше един добър знак за отношението към нас, българските учени. След лекцията той ме попита дали бих направила опис на славянските ръкописи там, а не само каталог за изложба. Така започна нашата система работа. В резултат на нея се издадоха най-пълно съществуващият глаголически ръкопис, най-ранният кирилски Евангелски текст, Манасиевата летопис и др. Т.е. имахме една целенасочена политика, която продължава и до днес.

Освен научната страна голямо значение имаха и чисто личностните връзки. Кардинал Алфонсо Стиклер, който по онова време беше префект на Ватиканската апостолическа библиотека, пристигна за откриването на изложбата в България през 1979 г. Тези личностни отношения бяха много ползотворни за плановете, които имахме по факсимилното издаване на ватиканските ръкописи.

След тях префект на Ватикана беше падре Бойл. Той беше ирландски монах, който още през 1955 г. пристига в Рим. Той трябваше да живее в църквата „Сан Клементе“, която се държи от ирландците. При влизането там той вижда българската делегация, която се моли на гроба на свети Кирил. Той никога не забравя този свой първи спомен. Падре Бойл поддържаше много близки контакти с проф. Дуйчев. От него той е провокиран и започва да търси изчезналите мощи на свети Кирил. През 1963 г. ги открива във фамилия Матеи и успява да ги предаде на Ватикана, а Ватикана от своя страна ги поставя там, където са в момента. И всяка година след посещението си при папата българската делегация отива да се поклони пред тях.

През 1986 г., когато се създаде Центърът „Дуйчев“ и беше излязъл Ватиканският опис, ние използвахме възможността и го връчихме чрез официалната делегация, която отиде при папата. Дуйчев е едно голямо има във Ватикана. Това е човекът, който издаде няколкостотин извора от Секретния архив на Ватикана.

Контактите и размяната на делегации винаги водеха и до разширяване на нашите културни, научни и политически връзки. Имахме много тесни връзки с Ватикана. Честването на 300 години от избухването на Чипровското въстание през 1988 г. също мина с участието на представители на Светия престол – монсеньор Пазини.

Личните отношения, които бяхме създали, ни помогнаха много в работата във Ватиканската библиотека. За съжаление, днес държавата не инвестира достатъчно в научните работници, за да продължат това, което направихме.

Всяко посещение и обмяна на делегации между България и Ватикана е много важно. Важен е изборът на хората, които ще присъстват там, важни са също така и подаръците, които ще поднесем. Трябва да се избере това, което ще влезе във фонда на библиотеката и архива. Надявам се, както ние поехме от проф. Дуйчев щафетата, така и след нас да има една научна стратегия, която да инвестира в млади кадри. Те трябва да имат държава зад гърба с научна политика.

Проф. Аксиния Джурова, учен, изкуствовед, председател на фондация „Елена и Иван Дуйчеви”, специалист по история на изкуството, филологията и кодикологията, член-кореспондент на БАН. Автор е на много трудове, между които – Славянските ръкописи от Британския музей и Библиотека, Асеманиевото Евангелие, т. I, II, съхранявано във Ватикана и Манасиевата летопис, 1000 години българска ръкописна книга, Каталог на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека, Каталог на гръцките ръкописи в Центъра „Дуйчев“, В света на ръкописите, Духът на лъва, Токио 2000 (с Дайсаку Икеда) и др.