Тошо Тошев за трансплантациите: Жив съм благодарение на лекарите

Вече 21 години издателят и журналист Тошо Тошев живее втори живот. Чернодробната му трансплантация през 2000 г. е направена в Германия, защото по това време такива не се правят у нас. Това съвсем не е единственото изпитание, пред което се изправя.

"Аз съм се лекувал в Германия, в Есен. Германия безспорно е една забележителна държава. 7-8 години по-късно направих лимфом. Това е форма на рак. И това се наложи да го лекувам в Париж. Тъй като тука също нямаше кой да ме лекува", разказа Тошев пред Bulgaria ON AIR.

"Аз съм едно вече доста старо момче и вероятно от любов към познанията съм се превърнал в страстен колекционер на много заболявания", пошегува се той.

Когато чува страшната диагноза цироза, петима души искат да дарят част от своя черен дроб на Тошо Тошев, за да живее той. Именно затова днес Тошев смята, че е нужно повече хора да получат шанс за живот, като се улесни процесът на трансплантациите у нас. Пробойни в системата у нас обаче правят това почти невъзможно.

"България изостава. Всъщност тя не е единствена в това отношение по бройка направени трансплантации. Вероятно са много причините, но една от тях е основна - няма донори. Донори стават най-често починали хора. И то починали по такъв начин, че да са запазени органите им", посочи Тошев.

"Не всяка болест, която довежда до летален изход, дава възможност от този човек да се вземат органи за трансплантиране. Не всяка катастрофа дава. При катастрофите много бързо трябва да се вземат органите, които са годни за употребяване. Така да се каже, като резервни части. Звучи малко мрачно, но съжалявам", обясни издателят.

"Дори и да има съгласие от страна на близките, това невинаги може да стане технически. В това отношение държавата не е направила почти нищо, апропо", смята той.

Решението, според Тошо Тошев, е нормативната уредба да бъде променена, така че всеки гражданин в мозъчна смърт да се приема за потенциален донор, ако приживе не е заявил категоричен отказ. Така няма да е необходимо съгласието и на роднините.

"Органното донорство е разрешено и приживе: може да бъде дарена единствено част от черен дроб, костен мозък или един бъбрек. Отново обаче има условие - живият донор може да бъде само роднина. Това е едно феноменално допълнително откритие в трансплантологията. Че за много от органите могат да се ползват и да се търсят живи дарители. За всички не става. За сърце не става. Човек има едно сърце и да - може да реши да го дари примерно майка на дъщеря да речем, нали. Но законът няма да позволи тази работа. Защото трябва да се извърши убийство, всъщност", коментира издателят.

Търговията с органи също нанася сериозна щета и загуба на доверие в безкористната мисия на донорството.

"Различните държави в различните ситуации това струва различни пари. Чувал съм от няколко хиляди евро или долара до няколко десетки хиляди", отбеляза Тошев.

Колко струва животът?

Скандалът за нерегламентираните трансплантации в болница "Лозенец" също е напът да нанесе непоправими щети върху каузата на донорството у нас. Служебният здравен министър изнесе предварителна информация, че трима пациенти от листата на чакащите за чернодробна трансплантация са били прередени от държавен служител на висок пост, както и че са направени 14 донорски ситуации, като донорът и рецепиентът нямат роднинска връзка.

Директорът на болницата проф. Спасов и цялото ръководство бяха отстранени.

"Любо Спасов беше един много добър лекар. Той поначало е сърдечен хирург, което е една много сериозна специалност. Първата трансплантация на черен дроб я направи преди 15-16 години с проф. Малагов. Оттогава той направи доста трансплантации", изтъкна Тошев.

И въпреки шокиращите разкрития, журналистът не губи доверието си в лекарите, защото на тях дължи живота си.

"Българските лекари са забележителни. Просто ми се разтреперва гласът като казвам: Аз съм жив благодарение на българските лекари. Това е истината. И не споменавам имена, за да не излезе, че се слагам на този или на онзи", завърши издателят.

79-годишният Тошо Тошев е от късметлиите, които живеят, докато носят в себе си частица от друг човек. На подобен шанс се надяват още 1000 души у нас, които са в листите на чакащите трансплантации.

Вижте цялото интервю на Александра Иванова във видеото