Три десетилетия България търси своя месия, който да ни оправи

"Само защото ти не се интересуваш от политиката, не означава, че политиката не се интересува от теб." Думите са на Перикъл, който е начело на Атина през втората половина на 5-ти век преди новата ера. Политическата кариера е примамливо занимание, но успеха не винаги е гарантиран, тъй като няма управленец, който да не е застрахован от провал.

 

"Отговорни позиции трябва да заемат политици, които имат достатъчно житейски и политически опит. Политик не се става изведнъж. Не случайно, Гьоте е казал: 

 

"Свободомислещия разпнете стане ли 30-годишен. Щом го измами животът, сам се превръща в измамник." Затова добрите политици са тези, които са минали 45 години, защото житейският им път да е видим и се знае дали може да се разчита на тях." 

 

Това каза в поредицата "Историите ON AIR" по Bulgaria ON AIR проф. д-р Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки и добавя, че за да има демократична политика, тя трябва да бъде професионална.  

 

През последните три десетилетия, България търси своя месия, който да оправи страната и овладее прехода. За да се разчупи статуквото партиите все по-често залагат на млади хора в своите листи или на популярни лица от екрана, шоубизнеса и обществения живот. Друг е въпросът обаче колко от тях оставят някаква диря в политическия живот.

 

"Тази тема в момента е особено болезнена за науката политология. Тя е свързана с кризата на партиите и намаляване на доверието в демокрацията.", казва доц. д-р Светослав Малинов, ръководител на катедра „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. 

 

"Един певец или актьор не може да ни предостави никакво политическо поведение, но той е симпатичен и хората се идентифицират с него, обяснява още доц. Малинов. "Те не го виждат като управленец. Това е и опасността, а се разсъждава по линията – харесвам-нехаресвам, добър-недобър." 

 

Според ръководителя на катедра „Политология“ в СУ това ще се промени, ако се въведе стабилно гражданско образование в България.

 

"Много често, поради факта, че в политиката непрекъснато влизат нови играчи от персоналистки, популистки тип, имаме подмяна на представителството в парламента. Не винаги тези хора получават достатъчно време, за да се превърнат в професионални политици", казва доц. д-р Даниел Смилов от катедра „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и добавя: 

 

"Аз не казвам, че професионалният политик е задължително по-добър от непрофесионалния, защото в демокрацията е важна и способността да представляваш хората. Способността да си вярваш, че защитаваш публичния интерес."

 

"Всеки, който реши да влезе в политиката без значение, каква професия има трябва да си направи труда да прочете Конституцията", казва депутатът от 7-то Велико Народно събрание Стефан Стоянов и добавя, че ще е полезно този човек да може да направи разлика между различните политически философии. 

 

"А не да се обявява за едно, а да изповядва тотално различна идеология. Защото това е абсурдно, дори смешно. Получава нещо като либерал със супер консервативни възгледи или консерватор със супер либерални възгледи. “Ако критикуваш комунизма без да си прочел Ленин или Маркс може да се получи така, че проповядваш точно тези идеи", обяснява още Стоянов.