Номинацията на Саня Армутлиева всъщност се оказа полезна

Предложението на Саня Армутлиева за министър на културата разбуни духовете. Критиците я обвиниха за стари прегрешения, за конфликт на интереси, за някакво задкулисие като припомниха и дела между нейната компания и вокалистката на Слави Невена Цонева. Нейни поддръжници пък смятат, че успелите хора винаги ще бъдат тъпкани и в крайна сметка във властта влизат неподготвени хора. Истината със сигурност е някъде по средата, но това не е толкова важно. А и в крайна сметка тя вече обяви, че няма да приеме поста.

Нейната номинация и всичките крайни или не мнения акцентират към въпроса кой да бъде министър на културата. На някои може да им прозвучи смешно, но дейността на това министерство е толкова важна, колкото и това на финансите, икономиката, социалната политика и здравеопазването.

Мнозина ще кажат - толкова сме зле, че до министър на културата ли опряхме?

Ами затова сме толкова зле. Защото дълги години културата е забутана в кьошето, парите за нея са обидно ниски. И през тези дълги години тя влизаше в общественото полезрение само със скандали и недоизмислени реформи. То не беше Ларгото, то не са противоречиви изложби в чужбина, то не бяха обвинения за финансиране на проекти на "наши хора", зарязани на времето и съдбата паметници на културата, списъкът е безкраен...  Поколенията растат в бездуховност, а после всеки повтаря като мантра "колко тъп народ сме". Ами не сме тъпи, но трябва да има целенасочена държавна политика в този сектор, а не само източване. Ама истинска, не за "нашите организации", не за "нашите хора". Според таланта, а не връзките.

Една от най-популярните епиграми на Радой Ралин е актуална през цялото това време на преход - "Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".

При колко от министрите на културата не ви е било страх? Може ли да изброите повече от един-двама?

Но проблемът не е само в личността на министъра - всеки, който поеме поста се обрича да доказва първо, че няма сестра. Едва след това ще бъде оценяван за работата му.

Хулите срещу Саня Армутлиева ще се пренасочат само след час, когато Слави обяви следващата си номинация. И ето тук е най-големия проблем - че най-крайните мнения винаги са от гилдията. Всеки популярен човек на изкуството трябва да има мнение, защото те се чуват в цялото общество. За съжаление различните гилдии са толкова разединени, всеки си копае в своята градинка и затова никога не е присъствала цялостната картина. Ако актьорите са доволни, ще се оплачат музикантите. Ако те са недоволни, какво да кажат писателите или художниците? Въртим се в един кръговрат на вечно недоволство, министър след министър.

А всеки министър има не само удобното, но и реално извинение - няма пари.

Лекарите получиха милиони по време на ковид кризата, така и трябва. Но когато говорим за здраве, психическото е не по-маловажно от физическото. Но какво се случи на практика - когато имаше протест срещу Банов дойдоха 10-ина души. Рут Колева пък отиде на среща със свои колеги музиканти при бившия премиер Бойко Борисов, за да иска помощи и за тях. Със своите аргументи, които обаче отново разединиха. Пак беше някак си на парче.

За съжаление нямаме в днешно време един Радой Ралин, който да подлюти властта с едни "Люти чушки".

"Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!". Тази епиграма в пълна сила важи и за гилдията, която трябва да създава лек за нашата духовност. И всеки поотделно сигурно влага целия си професионализъм и получава нашите аплодисменти за своята песен, актьорска игра, книга или картина. Но аплодисментите липсват, когато стане ясно, че на държавата не й пука за културата и тя се развива на парче. Сравненията с Европа са излишни, защото там министерствата на културата са точно толкова важни, колкото и тези, които определят как ще се развива държавата икономически.

Ходът на Слави със Саня Армутлиева може да е определян като грешен от мнозина, но не е. Такива вълнения рядко се наблюдават, а това е начинът да се повдигнат въпроси не само за персоналните качества на даден човек, а за развитието на този сектор.

Българите ценят своите актьори, режисьори, писатели, певци, художници и доказателството са пълните театри, киносалони, зали, клубове и галерии. Въпрос на политика е тази връзка да не бъде скъсана.

Оптимистично, но реалността е друга. Да заповяда следващия номиниран министър на културата, ще разчепкаме до крайност неговата биография, ще го оплюем и сринем за минути. Каквито и дипломи да покаже. Пък после работата му с неговия екип ще мине в девети коловоз, заглушена от скандали за корупция, изчегъртване, Кьовеши, избори и за каквото друго се сетите.

"Революцията е една премиера. После спектакълът пада". Радой Ралин