Историите ON AIR: Цар Фердинанд - най-дълго управлявалия монарх в Третото българско царство

Броени дни остават до 22 септември - Деня на независимостта на България. А с него неразривно е свързана и съдбата на българския владетел Фердинанд.

На 26 август 1886 година княз Александър Батенберг окончателно напуска България. От пристанището в Лом хваща парахода за Виена, но в този момент едва ли си дава сметка за безпорядъка, който оставя след себе си в родния политически живот. Кабинетът на Васил Радославов организира избори за Трето Велико Народно събрание, което да реши проблема с обезвластената държава. Спешно се търси княз!

В средата на 1887 година регентите Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Петко Каравелов отиват във Виена. По време на спектакъл в операта им е представен 26-годишният австрийски офицер Фердинанд Кобурготски, който сам изразява желание да поеме поста. Регентите проверяват родословното му дърво и правят предложение до Великото Народно събрание. От неговата трибуна то е прочетено от председателя на парламента Димитър Тончев:  

"Фердинанд Кобурготски е роден във Виена на 26 февруари 1861 година. Син е на Фердинанд Георг Август, женен за принцеса Клементина, дъщеря на френския цар Луи Филип. Чичо му е покойният съпруг на настоящата английска царица. Моля ви господа представители да приемете този кандидат и да гласувате единодушно. С акламация да изберете него за български княз".  

След като чуват това предложение всичките 438 депутати, които присъстват в залата, стават на крака и с шумни ръкопляскания, с викове "Ура!" и "Да живее!" го избират единодушно.

Още в началото на управлението на Фердинанд страната отбелязва чувствителен напредък в икономическо, военно и културно отношение. Той изгражда железници, гари, пристанища, увеличава пощенската мрежа. Но наред с плюсовете, той и ловко налага влиянието си и във вътрешнополитическия живот.

В края на 1906 година, когато министър-председател е Димитър Петков, правителството предлага да се ограничи самоуправлението на Софийския университет. Това вбесява преподаватели и студенти и те излизат на протест. На 3 януари 1907 година, при откриването на Народния театър, Фердинанд е освиркан и замерян със снежни топки от разгневените студенти.

"Той е много разочарован, бесен, ядосан. Университетската криза до такава степен се е задълбочила, че временно университетът е закрит, професорите са уволнени. През есента на 1907 година е създаден нов университет с нови професори. Обществото не одобрява тази политика, а поддържа старите, уволнени професори". Това казва директорът на Института за исторически изследвания при БАН проф. д-р Даниел Вачков.

Само четири месеца Димитър Петков е премиер на България. Убит е посред бял ден на бул. "Цар Освободител" от един лабилен психически младеж, който обвинявал политика за всичките си неуспехи в живота. След покушението срещу Петков в рамките на една година Фердинанд връчва мандат за управление на още двама представители на народнолибералната стамболовистка партия. Държавата обаче продължава се тресе от корупционни скандали, а управляващите изпадат в криза. За да потуши напрежението, князът разпуска парламента и назначава за министър-председател Александър Малинов, лидер на опозиционната Демократична партия.

"Правителството идва на власт с намерението да успокои политическата обстановка. То има идеи за управлението на страната и една от тях е превръщането на България в независима държава", казва проф. д-р Веселин Янчев от Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

През лятото на 1908 година и князът и правителството работят в посока суверенността на държавата. Основната подкрепа получават от Австро-Унгария, която също иска ревизия на Берлинския договор с цел да получи управляваната от нея османска провинция Босна и Херцеговина. На 22 септември тържествено в Търново е прочетен Манифеста за независимостта.

"С провъзгласяването на Независимостта Фердинанд решава един свой много голям личен въпрос. Не само с неговото признаване като владетел, което дълго време е под въпрос, но и въпросът с неговото приемане от българското общество. Може да се каже, че Независимостта е заслуга на доброто партньорство между него и правителството на Малинов", обяснява председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. д-р Михаил Груев.  

Фердинанд Сакскобурготски, който обявява Независимостта на България, е най-дълго управлявалият монарх в Третото българско царство. Той ръководи страната в продължение на 31 години.

Принуден е да абдикира няколко дни преди края на Първата световна война, защото с неговия подпис държавата ни участва на губещата страна. След като напуска София той заминава за Германия, където и умира през 1948 г.  Той надживява и сина си - цар Борис.

Много пъти Фердинанд е искал да се върне отново у нас, но парламентът не му е позволил. Казват, че на смъртния си одър е попитал: "Кога заминаваме за България?".

Вижте повече във видеото на Историите ON AIR на телевизия Bulgaria ON AIR