АИКБ: Резкият скок на МРЗ поставя на риск цели сектори

Цели сектори затвориха принудително заради пандемията. Работниците в тях трябваше да се преквалифицират и в момента изпитват толкова много затруднения, че са на ръба на оцеляването. Нереалистичното увеличение на минималната работна заплата може да доведе до това те затворят и да се окажем в ситуация на структурен проблем в икономиката. Това каза Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Живка Попатанасова.  

"Макроикономическата стабилност в България не бива да бъде подлагана на изпитания", допълни гостът.

Разходите за труд нарастват на основа на второто тримесечие на 2020 спрямо второто тримесечие на 2021 г. Ръстът за индустрията е едва 1,7% – ако повишим разходите за минималната работна заплата над това равнище, ще има цели сектори, в които минималната работна заплата ще изпреварва разходите за труд. Това може да постави почти половината от българските работници в ситуация, в която работодателите ще трябва да избират между това дали да уволнят част от служителите си, или да преустановят производството.

Синдикатите и работодателите не успяха да постигнат съгласие за ръста на минималната работна заплата в България. Ние като работодатели имахме за цел да договаряме минималните работни заплати по браншове и по професионални равнища в рамките им. Доказано е, че този подход работи по-добре от административното определяне на минималната работна заплата, тъй като в страните с договорена работна заплата между синдикати и работодатели тя е с 60% по-висока в сравнение с останалите държави.

От думите на госта стана ясно, че в половината държави от ЕС минималната работна заплата се определя на основа на тристранен диалог, а в останалата част – административно.

"Втората причина несъгласието са нереалните икономически разчети. На страницата на АИКБ могат да бъдат намерени данни, които показват какво биха означавали предложенията, направени от синдикатите. Темпът на нарастване на работната заплата в България и съотношението минимална работна заплата към брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е най-високо в цяла Европа. След нас се нареждат Франция, Испания, Белгия", обясни Милена Ангелова.

По-късно днес Комисията по заетостта към Европейския парламент ще гласува важни предложения за промяна на проектодирективата за определяне на минималните заплати. Това е оспорвано предложение, като дори европейските институции не са съгласни помежду си за индикативните референтни стойности, а именно 50% от средната работна заплата и 60% от медианната. Повечето държави членки настояват подобни индикативни стойности да бъдат само ориентир, но да не създават нереалистични очаквания.

"Необходимо е да се създаде благоприятна среда в държавите членки на ЕС за развитие на социалния диалог и това да подкрепи договарянето на минимални работни заплати по сектори, където нещата ще бъдат много по-реалистични, тъй като разликите между различните сектори са по-големи".

Друга тема от разговора бе свързана с последиците за бизнеса от въвеждането на "Зеления сертификат".

Ние като работодатели поискахме да бъдат въведени "Зелени сертификати" като алтернатива на национален локдаун. Цяла Европа излиза от пандемията, тъй като в редица европейски държави "Зеленият сертификат" работи от доста време. В България този процес се забави. Сега виждаме крехък спад на новите случаи, който може би дава гаранция, че мерките вървят в правилната посока.

Целия разговор може да видите във видеото на Bloomberg TV Bulgaria