Eтнограф: Сурвакарството възниква още от траките и прабългарите

По стара българска традиция още от ранни зори на първия ден от новата година - Васильовден, сурвакари обикалят домовете за здраве и берекет. Обичаят възниква още от траките и прабългарите и се съхранява и до днес у нас, заяви в интервю за БТА етнографът от Регионалния исторически музей в Ловеч Силвия Вутева.

По думите й сурвакарските дружини имат големи сходства с коледарите и с русалиите.

"Имаше дълъг период от време, когато в България не празнувахме Коледа и Бъдни вечер. Основното, което празнувахме, бе Нова година. Не идваше Дядо Коледа, а Дядо Мраз. Точно в този период сурвакарството в България е широко разпространено. В началото са били мъже като коледарите - с водачи, с дряновите пръчки, с наричанията, но впоследствие сурвакари стават само деца", посочи Вутева.

Друга разлика е, че при коледарите задължително всички благословии и наричания се припяват, а при сурвакарите всичко е в мерена реч.

"Впечатляващо е, че коренът на думата "сур" като сурвакане не се среща никъде в другите славянски народи. Най-интересното е, че го има при прабългарите и при траките, т.е. при нас е дошло от тях. Означава огън и слънце, а прабългарите много вярват и обожествяват началото на новата година със слънцето и огъня", каза Вутева.

Тя добави, че сурвакарите влагат магическа сила и роля на дървото, в случая на дряна. Сурвачките се правят само от дряновото дърво, защото то първо цъфти, показва началото на новия живот и пролетта и последно дава плод през есента и зимата. На практика целогодишно дава живот. Колкото е по-крива дряновата пръчка и колкото повече пъпки има, толкова по-здрава ще бъде годината.

Характерна за дряновите сурвачки е украсата им. "Правим ги с всичко, което ражда българската земя - кравайчетата, пуканките, царевицата, сушената чушка, сушените плодове, всичко което показва берекет и плодородие. Задължителен е и вълненият червен конец, символ на връзката със земята, кръвта, роднините, близките и за здраве", разказа Силвия Вутева.

По думите й на практика магическата сила и здравето, което дава дървото, не се използва само за стопаните на къщата, а и за неживата материя. Сурвака се всичко - хамбарът, ралото, дуварът, портата.

Общата благословия на сурвакарите в Ловешко е:
"Сурва, весела година,
Голям клас на нива,
Червена ябълка в градина,
Жълт мамул на леса
и голям грозд на лоза!"

Тъй като Ловешкият край е бил винарски район, има много лози и задължително посланието е било свързано с гроздето, поясни етнографът.

Сега в региона по-застъпено е коледуването, отколкото сурвакарството. Все пак традицията е жива. Децата сурвакат своите близки - родители, баби, дядовци и т.н, а те ги даряват с пари и ги благославят, добави Силвия Вутева.