Децата търсят убежище във виртуалния свят заради реални тревоги

"Много е важно не колко време детето ползва Интернет, а за какво". Това каза в интервю за БНР Георги Апостолов, координатор на Националния център за безопасен Интернет. 

 

"Често децата използват Интернет като убежище от техни реални тревоги и проблеми в ежедневието", подчерта Апостолов.

 

Според него проблем се появява, когато това нарушава обичайния ритъм на живот. 

 

"Ние трябва да търсим корена – причината това дете да търси убежище и укритие във виртуалния свят. Всичко, което касае детето и родителството, опира до думичката „разговор“. (…) Това е начинът да се установи линия на доверие между родител и дете, така че то да се отвори и да сподели какви други проблеми има, какво го тласка към това нещо."

 

"В чужбина това е нова ниша за бизнес на комерсиално ориентирани психиатри и психотерапевти, които правят мечешка услуга и на родителите, и на детето", допълни Апостолов.

 

Той коментира темата за компютърните игри и формата на игрово разстройство.

 

"Става въпрос за игрово разстройство и то не е в частта зависимости, защото няма зависимост. И всички паникьорски, сензационни заглавия - един час в Интернет е все едно един грам хероин и подобни неща, нямат нищо общо с действителността", коментира Георги Апостолов.

 

Апостолов подчерта, че има разлика между пристрастяването и зависимостите от поведенческите разстройства.

 

За да се определи като такова, игровото разстройство трябва да продължава минимум 12 месеца и да нарушава обичайния ритъм на живот. Това се изразява в недостиг на сън, неглижиране на учебните занятия, прекъсване на контактите със съученици, резки промени в настроенията и нервни кризи.

 

"Това са редки случаи – говорим за около 2% от потребителите на Интернет", поясни Георги Апостолов.