DJ Панчо Карамански - доказателство за силата на човешкия дух

В рубриката "5 минути извън новините" телевизия Bulgaria ON AIR ни среща с Панчо Карамански. Той е DJ, но по-специален. Това е история за силата на човешкия дух, за големите мечти и за музиката на неговия живот.

Той има какво да ни разкаже за музиката, за това как за 2 месеца се събират 50 хил. последователи в интернет, но и за силата на човешкия дух. За да си добър DJ не трябва само да натискаш разни копчета зад пулта, а трябва много, много учене и да спазваш правила.

Пътешествието в света на музиката започва преди 20 години. Началото е трудно.

"Беше трудно. Трябваше да си пробивам път сам от нулата, нямаше към кого да се обърна за помощ", каза Карамански.  

Панчо и като другите DJ-и, но не вижда. Това не му пречи обаче да следва мечтата си и да е щастлив, че прави музика.

"Аз съм роден с глаукома. При една детска игра момиче ми предложи да ми удари шамар, аз ѝ казах: "Да, няма проблем", и тя, без да иска, убеден съм, ме удари с ръкава си. На този ръкав имаше цип и той ми спука окото. И това сложи край на моето виждане", разказа Панчо.  

Затварянето на вратата на виждащите, отваря за него пътя към музиката. Освен на музикалната сцена само за 2 месеца Панчо има и 50 хил. последователи в социалните мрежи. В интернет със своите клипчета Панчо ни разкрива повече за неговия свят – свят на тъмнина, но изпълнен с радост.

"Имам възможността да покажа на българите, на хората, които са решили да ме следват, че когато не виждаш ти живее съвсем нормален живот, понякога даже и по хубав от техния", каза DJ.

Нищо от света на виждащите не е чуждо за света на незрящите. Именно, това е и целта на канала на Панчо. Ежедневието на незрящите хора обаче е изпълнено и с доста трудности.

"Много е важно да чувам, докато ходя, за да си чувам светофарите, които пищят", каза Карамански.

Панчо казва, че много често това, че не вижда му помага да има много по-точна преценка за хората.

"Когато ти не виждаш, мозъкът ти не търси визуална информация, не търси визуално потвърждение за това, че нещо се случва около теб. Мен не ме интересува ти с каква блуза си облечен и операторът с каква блуза е облечен. Аз знам, че най-нормалното нещо е да дойда на интервю облечен", посочи музикалният продуцент.

Колкото и да е трудно през всичките тези години Панчо се е убедил в едно – човек никога не трябва да се отказва, да не спира по пътя, по който е поел, а да върви напред.

Вижте повече в репортажа на Виктор Дремсизов и оператора Александър Иванов.