Таня Станева: Няма друга държава, проляла толкова кръв за европейската идея, колкото Украйна

"Няма друга държава, която да е проляла толкова много кръв за тази идея," каза по повод молбата на Украйна за членство в ЕС Таня Станева, режисьор и журналист, бесарабска българка, която тези дни е у нас по повод организирания от нея кинофестивал "ОКО - Международен етнографски филмов фестивал" в Дома на киното на 24, 25 и 26 май от 18 часа.

"Има и доста бесарабски българи, които проливат кръв и вече не малко кръв е пролята в защита на държавата ни - Украйна. Когато Украйна става независима - през 90-те години, ние, бесарабските българи получаваме възможността да учим български. Аз съм от първия випуск, които учихме в училище украински и български. Родителите ми не са учили езика ни в училище и нито четат, нито пишат на български. Само говорят български, защото са го съхранили чрез разговорите си вкъщи. По времето на Съветския съюз не се учеше нито украински, нито български," разказва Станева.

По думите й българите в бесарабската част на Украйна, която за момента е слабо засегната от войната, не са очаквали такава агресия от страна на Русия. "Всички просто бяха в шок и казват „ние не вярвахме, че Русия ще постъпи с нас така."

По думите й с днешна дата да си неутрален е невъзможно. "Добрите чувства на бесарабските българи към Русия се изпариха след руската инвазия в Украйна. Те си имаха някакви чувства към Русия - най-вече поколението на моите родители, но с нахлуването на Русия в Украйна носталгията към Русия и дори любовта към руската култура се изпари. Умират нашите хора вече, и да си неутрален е невъзможно," казва Станева в разговор с Милена Милотинова по Bulgaria ON AIR.

По думите й преди инвазията е имало голям проблем с руската пропаганда в Украйна. По-възрастните в бесарабската част не знаят украински и са гледали руски тв канали. "Те са аграри, селски хора, които са свикнали от земята да изтеглят максимума и само да работят и повечето от тях не са ходили и до Одеса." Идват навремето Съветите и взимат зърното, взимат и земята в колхози. Взимат и част от хората в Сибир, разказва Таня Станева.
10 семейства от нашето село са изпратени в Сибир.  Един от тях показвам в моя филм "Мястото на силата", който можете да видите на 26 май от 18 ч в Дома на киното. Бях единствената, която го е заснела, защото когато той реши да говори, беше на 96 години и почина след това. 10 години е бил в Сибир и след това не е могъл да се върне на село, защото е обявен за враг на народа". Живял е на 25 км от селото си, но през границата - в Молдова, в с. Мирное. Когато Украйна стана независима се осмели да говори, преди това го е било страх от НКВД. Той е запазил диалекта си и го е предал по същия начин на сина си. "Това е още един факт, който поставя въпроса: Защо да ги обичаме Съветите, защо тоново да ги чакаме?," коментира Станева.

Бесарабската част на Украйна е една от житниците на страната. Украйна изнася зърно и за Европа и света. Заради военните действия има проблеми с износа на зърно. През седмицата генералният секретар на ООН Антониу Гутериш каза, че светът е заплашен от продоволствен глад заради войната в Украйна.

"Бесарабия е повечето засята, спокойно. Проблемът е транспортирането. Сега работи само един порт - Рени, и от Дунава се извозва. Мисля, че за нас в Украйна няма да има глад, има си и резерви, и по принцип засети са полетата. Там, където доста полета не са засети е Херсонска област, която е окупирана. Не се знае какво има там, и не е известно кой ще събира урожая там," казва Станева.

"Ударена беше и пекарната на един мой приятел много близък - Алексей Гуцериев, който работи със зърно и с хляб и от първия ден на войната печеше хляб и помагаше на армията и на селата, в които нямаше стоки, защото нямаше как да се придвижат," разказва бесарабската българка.

Целия разговор - във видеото