Децата знаят какво е "пожарникар", пандемията повлия

Близо 90% от четвъртокласниците не могат да обяснят какво означава "пожарникар". Това показва анализът след националното външно оценяване.

"Интересно е да се види как е построен текстът и как е зададен въпросът. В края на текста е написано: "Ако наистина е станал пожар, трябва да се обадим на 112, за да дойдат пожарникарите". По-надолу въпросът е "Какво е значението на думата "пожарникар?" Децата казват, че се е очаквало от тях да отговорят "професия". Действително въпросът не е зададен да се разбере, че се иска обобщително понятие. Затова повечето ученици са написали "човек, който гаси огъня", обясни специалистът по ранно детско развитие Анна Влаева в студиото на "България сутрин".

"Нещата са извадени от контекста в търсене на сензация. Въпросът за тези думи е зададен така: "В кой ред има антоними на горделив". Много е вероятно децата да не са дочели условието, да са объркали антоним и синоним. Но извадено от контекста излиза, че децата не знаят какво е "горделив", уточни Влаева пред Bulgaria ON AIR.

Специалистът по ранно детска развитие е убедена, че пандемията е оказала влияние върху децата и техните знания.

"Трябва да търсим какво се случва в психиката на децата, когато са под стрес. Вие може да не виждате, но тя е под огромен стрес. Тя спира еволюционното развитие, дърпа назад. Не можем да искаме интелигентен език от тях, когато 3 г. са живели под стрес за оцеляване. Много семейства са загубили близки. Това се случва на подсъзнателно ниво. Децата, които доста тежко преживяха тези 2,5 г., са леко инфантилни в разбиранията си, в изказванията си. Играят на по-детски игри. Все още предпочитат плюшени играчки", заяви Влаева.

По време на пандемията много от децата прекараха повече време в онлайн обучение, почивката след уроците също често беше пред телевизора или електронни устройства.

"Видеоуроците са написани по по-елементарен начин, за да се разберат, но не и да се учиш да се изразиш на по-книжовен език и по-зряло. Детската търпимост и желание да влязат в дълбочина са много по-малки. Те казват "няма значение, това не ме интересува, не го разбирам". За тях няма проблем, а човек би трябвало да се засрами, да се поинтересува, да се образова", подчерта Влаева.

Като основен проблем тя подчерта факта, че цялата информация се смила и така се поднася на децата.

"Има изследвания какво се случва с мозъка, когато получава информация основно от електронни устройства - това са младежи, които са неадекватни на света. Но не се дава гласност на това. Логично е мозъкът да си търси информация. Когато получи толкова интензивна, ярка информация от екрана, без значение какъв размер е екранът, мозъкът спира да търси останалата информация, защото тя не е толкова наситена, ярка. Всичко е въпрос на честоти. Мозъкът изключва за всичко наоколо и започва да се пристрастява към екрана", алармира специалистът по ранно детско развитие.

Гледайте целия разговор във видеото.