Децата знаят какво е "пожарникар", пандемията повлия

Близо 90% от четвъртокласниците не могат да обяснят какво означава "пожарникар". Това показва анализът след националното външно оценяване.

"Интересно е да се види как е построен текстът и как е зададен въпросът. В края на текста е написано: "Ако наистина е станал пожар, трябва да се обадим на 112, за да дойдат пожарникарите". По-надолу въпросът е "Какво е значението на думата "пожарникар?" Децата казват, че се е очаквало от тях да отговорят "професия". Действително въпросът не е зададен да се разбере, че се иска обобщително понятие. Затова повечето ученици са написали "човек, който гаси огъня", обясни специалистът по ранно детско развитие Анна Влаева в студиото на "България сутрин".

Тя уточни, че от МОН не са описали кои са грешните отговори. Други затруднения са отчетени при разбирането на думи като "високомерен", "срамежлив", "горделив".

"Нещата са извадени от контекста в търсене на сензация. Въпросът за тези думи е зададен така: "В кой ред има антоними на горделив". Много е вероятно децата да не са дочели условието, да са объркали антоним и синоним. Но извадено от контекста излиза, че децата не знаят какво е "горделив", уточни Влаева пред Bulgaria ON AIR.

Специалистът по ранно детска развитие е убедена, че пандемията е оказала влияние върху децата и техните знания.

"Трябва да търсим какво се случва в психиката на децата, когато са под стрес. Вие може да не виждате, но тя е под огромен стрес. Тя спира еволюционното развитие, дърпа назад. Не можем да искаме интелигентен език от тях, когато 3 г. са живели под стрес за оцеляване. Много семейства са загубили близки. Това се случва на подсъзнателно ниво. Децата, които доста тежко преживяха тези 2,5 г., са леко инфантилни в разбиранията си, в изказванията си. Играят на по-детски игри. Все още предпочитат плюшени играчки", заяви Влаева.

По време на пандемията много от децата прекараха повече време в онлайн обучение, почивката след уроците също често беше пред телевизора или електронни устройства.

"Видеоуроците са написани по по-елементарен начин, за да се разберат, но не и да се учиш да се изразиш на по-книжовен език и по-зряло. Детската търпимост и желание да влязат в дълбочина са много по-малки. Те казват "няма значение, това не ме интересува, не го разбирам". За тях няма проблем, а човек би трябвало да се засрами, да се поинтересува, да се образова", подчерта Влаева.

Като основен проблем тя подчерта факта, че цялата информация се смила и така се поднася на децата.

"Има изследвания какво се случва с мозъка, когато получава информация основно от електронни устройства - това са младежи, които са неадекватни на света. Но не се дава гласност на това. Логично е мозъкът да си търси информация. Когато получи толкова интензивна, ярка информация от екрана, без значение какъв размер е екранът, мозъкът спира да търси останалата информация, защото тя не е толкова наситена, ярка. Всичко е въпрос на честоти. Мозъкът изключва за всичко наоколо и започва да се пристрастява към екрана", алармира специалистът по ранно детско развитие.

Гледайте целия разговор във видеото.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.