Инфраструктура и реформи липсват в актуализацията на бюджета

Повече инвестиции в инфраструктурата и за засилване на реформите в съдебната система щяха да имат повече дългосрочни позитивни ефекти върху икономиката и нямаше да са толкова проинфлационни като заложените мерки в актуализацията на бюджета. Не можеше да се мине само с преразпределяне на излишъци и без актуализация, тъй като тя беше замислена още при предлагането му, а и се натрупаха много фактори - войната в Украйна, повишаващи се цени на енергията и инфлацията - които изискват промяна на цялостната бюджетна рамка. Това каза Тодор Галев, директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Няма ги политиките, които трябваше да залегнат в рамките на актуализацията, включително ключови за това правителство като антикорупционната политика, реформата на съдебната система - всичко това липсва, като че ли остана да се изпълнява с европейските средства по Плана за възстановяване и развитие."

В момента средствата ще се насочат към антикризисни мерки, което е разбираемо с оглед структурата на коалицията и желанието на всяка партия да предложи свои мерки в социалната сфера, за да привлече избирателите.

"Ако коалицията беше по-стабилна, вероятно щяха да бъдат по-малко антикризисните мерки като част от предвидената актуализация на бюджета."

От макроикономическа точка това означава повече харчене, тъй като тези средства ще се влеят в потреблението и ще имат проинфлационен ефект, каза Галев

Според Галев има големи неизвестни какво ще се случи през следващите шест месеца с оглед продължаващия ръст на цените на енергийните ресурси и възможни нови затваряния заради коронавируса през есента. Инфлацията може да доведе до обща икономическа криза, но БВП расте с над 4% за първото тримесечие по данни на НСИ и дефицитът се запазва на настоящите нива, благодарение на очаквания ръст.

По-големи инвестиции в инфраструкрутно строителство нямаше да имат негативен ефект върху инфлацията, но и такива не са силно застъпени в актуализацията. Запитан дали се е повишила прозрачността при инфраструктурните проекти, Галев каза, че има отделни действия при отделни случаи като промени в Агенцията по обществените поръчки, но "поне в публичното пространство няма достатъчно информация, която да покаже, че са се променили структурни елементи в начина на изразходване на публичния ресурс".

Замразяване на поддръжката и ремонта на проблемни участъци по пътищата може да доведе и до политически трусове, ако се случат сериозни произшествия, предупреди Галев и добави, че такива средства би трябвало да се насочат и към други проблемни сектори като язовирите, които се нуждаят от големи ресурси, а са и особено важни в настоящата енергийна ситуация.

В коментар за различните мерки като свалянето на ДДС за хляба и компенсациите за гориво, Галев заяви, че такива мерки не подкрепят специфично наистина нуждаещите се и уязвими групи от населението.

Засилва се тенденцията за увеличаване на държавния дълг като в актуализацията се предвижда максимален размер до 10.3 млрд. лева за тази година, което е с 3 млрд. лева повече от сегашния. Макар на фона на покачващите се лихви, изглежда разумно да се вземе нов дълг сега, не може да се предвиди как ще реагират пазарите и централните банки в ситуация на повишена несигурност, каза Галев. Според него това в "никакъв случай" няма да подпомогне влизането на България в еврозоната, но ако сегашното и бъдещи правителства провеждат желани от ЕС реформи за върховенство на закона и защита на конкуренцията, подобни действия може да имат положителен ефект върху процедурата въпреки недостатъчно добри икономически данни.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria