КНСБ зове евродепутатите ни да подкрепят минималната заплата

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) призова членовете на Европейския парламент от България да подкрепят Директивата за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (ЕС) при предстоящото ѝ гласуване в Европейския парламент на 14 септември. Това посочват от КНСБ на сайта си.

С писмо до българските представители президентът на КНСБ Пламен Димитров апелира за тяхната подкрепа и изтъкна важността на новата директива. Според него тя представлява реален шанс за подобряване на положението на най-уязвимите работници в Европа, чиито разходи за издръжка се увеличават с всеки изминал ден. Още преди да се заговори масово за настъпването на кризата в покупателните възможности на трудещите се почти всеки десети работник в ЕС-27 беше изложен на риск от бедност, като седем от 10, работещи на минимална работна заплата (МРЗ), бяха в ситуация, в която едва успяваха да покрият своите разходи, отбелязва той.

Размерът на минималната работна заплата в България стана 710 лв. от 650 лв. месечно от 1 април т.г. От КНСБ настояват минималната заплата да е над 800 лв.

Още през юли наетите на минимална заплата в 16 държави членки на ЕС трябваше да заделят еквивалента на месечна заплата или повече, за да поддържат осветлението и отоплението у дома си. Изчисленията показват, че подобна ситуация се среща в осем държави членки през 2021 г., посочва Димитров в писмото. Той отбелязва, че в България ситуацията е още по-тревожна, не само от най-ниския размер на МРЗ в сравнение с държавите членки на ЕС, но и от закъснялото ѝ увеличение с 9,2% от 1 април, което вече беше „изконсумирано“ от растяща инфлация.

Към юни покупателната способност на МРЗ реално намалява с 6,6% спрямо същия период на миналата година и близо 1/5 са наетите лица по трудово и служебно правоотношение на МРЗ в българската икономика, допълва Димитров в писмото. Той цитира данни на Националния статистически институт, които показват, че над 75% от българите изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи.

Димитров подчертава и тенденцията за намаляване на броя на работниците, обхванати от колективен трудов договор, в 22 от 27-те държави членки на ЕС. Според КНСБ освен за насърчаване на колективното трудово договаряне, директивата ще способства и за повишение на заплащането. Тези цели ще бъдат постигнати, като директивата наложи рамка за адекватност на законоустановените минимални заплати, задължението държавите членки да насърчават колективното договаряне и да се борят с разпадането на синдикатите, по-силно участие на синдикатите при определяне и актуализиране на законоустановените МРЗ, изискване към предприятията и подизпълнителите, изпълняващи обществени поръчки, да спазват правото на сдружаване и колективно договаряне в съответствие с Международната организация на труда, се допълва в информацията на КНСБ.