Смъртността от рак се е изравнила с тази от сърдечните болести

Смъртността от онкологични заболявания се е изравнила с тази от сърдечно-съдовите болести, това е основният извод от приключилия днес Българският национален конгрес по онкология с международно участие.
Организатор на събитието е Българското онкологично научно дружество (БОНД).

Основна тема на форума беше  - "Приоритети и предизвикателства пред онкологията в България", в която участваха проф. д-р Асен Дудов, председател на БОНД, д-р Иван Маджаров, председател на УС на Българския лекарски съюз (БЛС), маг.-фармацевт Велина Григорова, председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС), проф. Илко Гетов, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) и Аркади Шарков, здравен икономист в Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). Модератор на панела беше Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM).

Сред приоритетите на БОНД през последните месеци е работата по създаването на Национален план за борба с рака в сътрудничество с Министерство на здравеопазването и организациите от Националния онкологичен алианс.

"Много труд положихме през изминалите месеци, за да бъде факт Националният план за борба с рака. Предстои обаче най-важната част, а именно неговото правилно имплентиране. Необходим е нов подход за ранно откриване на рака, тъй като смъртността от онкологични заболявания вече се изравни с тази от сърдечно-съдовите, а очакванията са до 2035 г. ракът да бъде водеща причина за смърт в Европа", каза проф. Асен Дудов във връзка с представения преди дни от Европейския здравен съюз нов подход към ранното откриване на ракови заболявания, цитиран от БНР.
В този нов подход ЕК набляга на подкрепата за държавите членки да използват в по-голяма степен скрининга за рак. Предложената препоръка поставя акцент върху ранното откриване на ракови заболявания и има за цел да се увеличи броят на скринингите, като се обхванат повече целеви групи и повече ракови заболявания.

Този нов подход, който е основан на най-новите налични научни разработки и данни, ще улесни държавите членки да гарантират, че до 2025 г. съответен скрининг се предлага на 90% от населението на ЕС, което отговаря на условията за скрининг за рак на гърдата, рак на маточната шийка и рак на дебелото черво и ректума. Освен това съгласно новата препоръка се разширява обхватът на масовия организиран скрининг, така че да включва и рака на белите дробове, простатата и, при определени обстоятелства, стомаха.

С предложената препоръка се въвежда нов подход на ЕС за прилагане на най-добри практики за одобряване на скрининга за рак и се заменя сегашната, която се прилага вече от 20 години и спешно се нуждае от актуализиране.
Предложението е водеща инициатива от Европейския план за борба с рака и отразява най-новите налични научни достижения и данни. За въвеждането на новите препоръки има финансова подкрепа — 38,5 милиона евро в рамките на програма „ЕС в подкрепа на здравето“, „Хоризонт Европа“ и 60 милиона евро по линия на „Хоризонт Европа“.
Комисията ще предложи и допълнително финансиране за скрининг за рак в рамките на програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ за 2023 г. Освен това може да се предостави подпомагане от европейските регионални, кохезионни и социални фондове.

Според д-р Иван Маджаров, предеседател на Българския лекарски съюз БЛС се опитва максимално бързо да въведе масов скрининг за рисковите групи, като той не трябва да се ограничава само до лекарските кабинети. Друга сфера, в която съюзът активно работи, е дигитализацията на здравния сектор.

Здравният икономист Аркади Шарков  изтъ кна, че ако според Европейската комисия до 2025 г. 90% от населението на ЕС, което отговаря на определени критерии, трябва да получи достъп до скринингови програми, то за България това е сериозно предизвикателство за финансирането на онкологичната грижа. Шарков посочи, че един от бюджетно неутралните инструменти, който може да бъде използван за финансиране на здравните дейности и услуги, е целевото заделяне от акцизи. За 2022 г. се очаква постъпленията от акцизи да бъдат около 6,5 млрд. лева и при избор за целево заделяне на 10% от всички акцизи, постъпленията в здравния сектор биха могли да бъдат съответно 650 млн. лв., като тези средства биха могли да се използват ефективно за профилактика и лечение.