България?! България изнася проститутки

Случвало ли ви се е да се срамувате толкова много, че направо да потънете надълбоко, ама много надълбоко от срам? Вероятно.

А да ви се е случвало да се срамувате, че сте българин? Вероятно и това ви се е случвало.

На мен не беше, защото имам самочувствие на успешен млад (все още) български човек.

Но едно пътуване с ферибота между Рощок в Германия и Трелеборг в Швеция малко ме опари. Циганската.

Фериботната линия между тези две точки в Германия и Швеция е доста натоварена. ТИР-ове, коли – всичко става без суматоха, без нерви. Чакалнята на пристанището е по германски педантично чиста, има откъде да си вземеш нещо топло за пиене, защото през юли в Рощок може да е доста ветровито и студено.

Има и тоалетна, идеално чиста с душ и всички екстри. Европа.

Седим и чакаме ферибота в 23.30. Тръгваме да сядаме на една дървена пейка на открито. Говорим си на български, няма хора. Пейката обаче се оказва заета от доста едър мъж. „Това си е чиста мутра“, споделям. Мутра и то българска.

„А, вий момчета българи ли сте, бе“, процежда мъжът с тих глас, озъртайки се. Изглежда около 35-40. Дебел, тъмен, с криминално изражение.

„Ами, българи сме, ей, как е, какво става, ние пък не мислехме, че ще срещнем тук българин“, жизнерадостно писукаме ние.

„Тъй, тъй“, продължава да цеди едрият мъж.

Следват въпроси: накъде сме тръгнали, какво, що. Бате Цецо* обаче е лаконичен.

Но пък е пътувал. Ходил е до Норвегия, до Швеция. „Какво ще правиш?“, питаме го ние.

„Ще работя, бйе, ще работя. В Норвегия. Искам и към Финландия да намина“, подсмихвайки се, казва Цецо, а жълтите му очи са напълно безизразни.

„Момчета...абе, аз съм с две циганчета. Къпят се в тоалетната“, примлясква Цецо.

„А..а...еми добре“, гледаме учудени.

След малко циганчетата идват. Едното е момиче, на около 18-19. Има ужасно тъмна кожа, направо е синя, прилича на бежанка от Шри Ланка. Не спира да се усмихва, има здрави зъби.

Момчето не е толкова тъмно. Не са глупави.

„Откъде сте?“, питаме ние.

„От Плевен“.

Говорят за Норвегия, били са много пъти там.

Не е чак толкова трудно да се досетиш какво работят. Разговорът увисва.

Питаме Цецо дали норвежките митничари се заяждат.“Ами с българи – да. Важно е да не носийте цигари много, алкохол можйе, ама цигари – лошо“.

"Вий кво  ще продавате ли алкохол и цигарки? Внесете го в Норвегия на няколко пъти, да не ви хванат. Колко литра пиене и цигари сте натоварили?“, намалява глас Цецо.

„Какви стекове братче, взели сме няколко бутилки и по стек цигари на човек, ама се притесняваме да не ни кажат нещо“, казва Киро. Той си пада малко параноик.

„Ахаха, ма аз си мисля, че ша внасяте, бйе. Ма нямата грижи. Аз ко съм праил“, хили се мазно Цецо и се удря по корема.

„Видяхме много проститутки след Теплице, преди немската граница“, вметвам аз.

„Тъй ли?“, вика Цецо, с настървен поглед. Момичето ме гледа втренчено.

Аз си пипам портфейла и гледам да не седя до нея.

Полицаи обикалят и ни гледат внимателно. Много внимателно.

„У, с тези германци шега не бива. Сега ще видите как ровят и ще ви душат с кучета като се качваме на ферибота“, гледа изпод вежди Цецо.

Не ни душиха с кучета. Цецо се изстреля със старата си Вектра и двете циганчета на ферибота.

„Bulgarien!“, процеди с навъсен поглед един от полицаите на чакалнята на ферибота, докато влизах да взема брошури за фериботите на Scandilines, следван от бате Цецо.

На ферибота целенасочено ги избегнахме. Джебчии, проститутки, сводници...тъжна работа. Не искам да ме мислят за такъв Bulgarien.

На границата с Норвегия ни спряха заради българския номер на колата. „Вие сте по работа, като журналисти, а освен това и ще пътувате? В Норвегия?“, попита любезно полицаят.

Да, за Бога. Ще пътуваме. Няма да проституираме и да крадем. „Приятен път и хубава ваканция. Беше ми приятно“, с хубав поглед в очите каза граничният служител.

Беше приятно. Дано има по-малко като бате Цецо и неговите циганчета. Българите не са такива. Честно, надявам се.

*Името е сменено