Без бюджет няма да бъдем република, а президентско управление

Голямото мнозинство от парламентарно представените партии вече не говорят за членството на България в еврозоната и ОИСР, които би трябвало да са основите на икoномическата политика на правителството и парламента. Липсата на редовно правителство ще доведе до краткосрочни и популистки мерки срещу инфлацията, които едва ли ще бъдат достатъчно ефективни. Липсата на бюджет за 2023 г. ще заличи и минималната сигурност и рамка при каквото и да е правителство след този парламент. Това коментира Тодор Галев, директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Росeлина Петкова.

"Няма да бъдем дори президентска република, а президентско управление, защото реално тогава служебното правителство ще има много по-големи възможности да взима самостоятелни решения, защото няма да има рамка, с която да се съобразява."

Едва ли ще е възможно да се избегне голям бюджетен дефицит с оглед прогнозите за инфлация до 20% до края на годината, забавянето на световната икономика, войната в Украйна, но трябва да се вземат мерки да се ограничи ръста на дефицита. Увеличаването на дефицита и на дълга са вероятните краткосрочни мерки, които противоречат на правилата за присъединяване към еврозоната и ОИСР, каза Галев.

"Бюджетът ще бъде подготвен от служебното правителство и нито една партия няма да го припознае както свой - рискът да се започне с надцакване с политически краткосрочни и популистки мерки е много голям. Нови предсрочни избори ще доведат до много голямо закъснение - шансът бюджетът да не бъде приет до средата на следващата година, ако чакаме нов парламент, е огромен.", каза гостът.

Управляващите нямат ясни и лесни решения, с които да укротят инфлацията, но могат да предприемат мерки за избягване на безработицата, както и повишаване на производствената и енергийна ефективност, каза Галев.

Народното събрание ще трябва спешно да приеме поправки в 16 закона до края на годината, за да се освободят 1.4 млрд. лв. транш по Плана за възстановяване и устойчивост, които на практика са единствената свежа финансова инжекция за България, коментира Галев. Над 60% от тези средства са за славещите се със своята неефективност държавни институции и предприятия и има нужда от спешни промени в тази посока, както и в управлението на публичните ресурси.

"Една голяма част от проектите в Плана са за мега инвестиции - огромни батерии, водородни долини - трябва да се даде приоритет на онези проекти, които са насочени директно към крайните потребители, малки общности, домакинства, фирми."

Според Галев народните представители могат да приоритизират работата си, така че първите средства да се използват за крайните потребители, но няма особена надежда за такъв консенсус на фона на последните изказвания.

"Политическите партии и сили въобще и служебното правителство реално погледнато гасят пожари в момента."

В тази ситуация на политическа и икономическа нестабилност е много малко вероятно в България да дойдат чужди инвестиции, като страната допълнително страда от макрополитическите процеси.

"България се вижда като най-несигурната страна-членка и най-малко подкрепящата общите цели на НАТО и ЕС. Политически се разглежда като опитваща да балансира между Изтока и Запада без ясни позиции, което увеличава риска пред чуждите инвестиции - всички тези фактори накуп ни осъждат да нямаме съществени инвестиции в България, което допълнително ще затрудни развитието на икономиката."

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria