Тревожно: България сред държавите с най-висока смъртност в ЕС

Правителството прие Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2021 г. Документът представя състоянието и тенденциите в динамиката на основните показатели, характеризиращи общественото здраве, съобщават от правителствената пресслужба.

Данните показват, че през 2021 г. продължава тенденцията за намаляване на заболеваемостта от злокачествени новообразувания (392.3 на 100 хил. души за 2021 г., спрямо 399.3 на 100 хил. за 2020 г. и 434,9 на 100 хил. за 2019 г.), като най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи (91.7 на 100 хил.), рак на млечната жлеза при жените (87.2 на 100 хил.) и рак на женските полови органи (87.2 на 100 хил.).

Майчината смъртност (5.1 на 100 хил.) намалява спрямо 2020 г. (6.8 на 100 хил.). Достигнатото равнище на детската смъртност (5.6 на 1 000) и остава по-високо, отколкото в ЕС (3.3 на 1 000).

Запазва се тенденцията за намаляване на раждаемостта. Коефициентът на общата раждаемост е 8.5 на 1 000 души, като остава по-нисък от този за ЕС (9.1 на 1000), но се доближава до нивото в повечето европейски страни.

България за съжаление продължава да е с висок коефициент на общата смъртност, който през 2021 г. е 21.7 на 1 000 души, при 18.0 на 1 000 за 2020 г. и среден показател за ЕС 11.6 на 1 000.

Структурата на смъртността по причини се промени през 2020 г., когато COVID-19 зае трето място, а през 2021 г. вече заема втора позиция като причина за смърт (18.5%) след болестите на органите на кръвообращението (53.7%) и новообразуванията (11.6%). Годишната заболяемост от COVID-19 в България за 2021 г. (7 784,01 на 100 хил. души) е над два пъти по-висока в сравнение с тази в ЕС (2 894,64 на 100 хил.).

Наблюдаваната през последните години структура на смъртността по причини се променя, като през 2021 г. COVID-19 заема втора позиция като причина за смърт (18.5%) след болестите на органите на кръвообращението 53.7%) и новообразуванията (11.6%).

В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол и изпълнението на имунизационния календар на страната. Разгледани са рисковите фактори - тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, обвързани със заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести.

Представени са данни за финансирането на здравните дейности, човешките ресурси в системата, дейността на лечебните заведения, фармацевтичния сектор и лекарствената политика.