Политики и мерки: Как да се стимулира раждаемостта?

По данни от последното преброяване, публикувани през октомври тази година, населението в страната е намаляло с над 800 000 души. Само за последното десетилетие 344 000 българи са напуснали държавата.

"Бяхме почти убедени, че ще има спад, по-ниска раждаемост, отколкото е смъртността. Направихме проучване през въпроси, зададени на над 900 човека в 3 фокус групи. Зададохме въпроси на млади хора, които имат 1 дете или са напът да реализират репродуктивни планове, какво е това, което би ги стимулирало да родят децата си тук и да имат повече от 1 дете, какви са техните планове", заяви изпълнителният директор на Българската асоциация за семейно планиране и сексуално здраве д-р Радосвета Стаменкова в студиото на "България сутрин".

Нещата, които са получили като отговори, са, че много от българите не се раждат в България, защото младите хора мигрират в чужбина, а хората тук очакват стабилна среда, за да се престрашат да имат повече от 1-2 деца.

"Хората, които искат да осъществят репродуктивните си планове, не искат да им се случи еднократно чудо, в което да вземат някаква помощ и да продължат нататък. Те искат системна помощ, да усещат подкрепа, приятелска и добре настроена среда, в която да отглеждат децата си. Те искат сигурност в работата и в доходите си. Нещото, което ни изненада е изречението: "София не е България". Хората извън София чувстват много по-малка сигурност и много по-малко вярват, че законът може да бъде спазен", каза гостът пред Bulgaria ON AIR.

Тя уточни, че като добра мярка се гледа това майката и бащата да си поделят възможността за майчинство, да могат да си помагат взаимно и помощта да бъде ежемесечна, а не еднократна.

"Ние предлагаме и средства за предпазване от нежелана бременност, които се наричат контрацепция. В ромската общност спиралата е най-популярният метод. Оказва се, че интервюираните гледат на контрацепцията като нещо, което да ги пази от нежелана бременност, трябва да ги пази и от полово предавани инфекции. Поради тази причина презервативът е номер 1", обясни д-р Стаменкова.

Тя посочи, че за последните 10 години над 350 хил. официално са тези, които живеят навън и голяма част от тях са в репродуктивна възраст. Тя е на мнение, че когато двама души имат дете, ако са взели кредит за жилище или изплащат някакъв заем, държавата да е тази, която да поеме част от изплащането на заема, като процентът се увеличава според това колко деца има двойката.

"Моментът със сигурността го има, но някъде на около 30 години обикновено хората се замислят, че е добре да осъществят репродуктивните си планове, което все още е добра възраст. Лошо е, когато изведнъж на 40 си кажеш, че биологичният ти часовник тиктака", отбеляза гостът,

По думите ѝ в огромна част от страните в Европа има отрицателен прираст на населението, а от нас свежа кръв отива в чужди държави. Това, което трябва да се направи, според нея, е да работим бавно и постепенно нещата да се случват на място, на ниво институции и общини.

Тя разказа, че когато жена излезе в майчинство и си гледа първото дете, но към края на майчинството забременее с второ, тя няма право на същите помощи за него, защото втората бременност я заварва неработеща, а седяща вкъщи. Тя е категорична, че това трябва да се промени.

"Много ще е хубаво да имаме правителство, за да може някой да се захване. Ако искаме да се променят социални политики, те не могат да се променят с временно правителство. Другото е социалните институции да осъзнаят своята подкрепяща, а не формална роля и устойчивост и постоянство", подчерта д-р Стаменкова.