Българинът малко по-спокоен за финансите си, отмина ли пикът на тревогата?

За пръв път от дълъг период отчетливите масови опасения за икономиката на страната и личните пари показват признаци на спад, макар и да остават исторически високи. Това показват резултатите от редовно независимо изследване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено сред 808 пълнолетни българи чрез пряко интервю „лице в лице“ с таблети между 12 и 20 януари.

Според социолозите с положителните развития около енергийните доставки и свързаните въпроси, явно пикът на тревогата засега е отминат. Ако войната или ръстовете на цени не причинят скорошен нов пик, може да се окаже, че сравнително леката на фона на очакванията зима действително е премината без толкова проблеми, колкото би могло да има.

Нивата на тревога за икономиката на страната, които бяха достигнати в последните месеци и години са достигани в рамките на този век само още един път и доближавани в още един. Детайлен поглед в данните показва, че, например по отношение на личните финанси, може би всъщност отминаваме най-тревожния период поне от началото на века насам, смятат авторите на проучването.
 
Попитани какво очакват да бъде общото икономическо положение в започваща година, 55,3% очакват то да се влошава, при 63,2% през есента. Расте – от 16,8% на 22,4% очакването да няма промени. 7% продължават да вярват, че се очаква подобрение.

От началото на пандемията и започналото политическо напрежение у нас през 2020 г. насам, очакванията за влошаване и в икономиката нарастваха. По традиция, освен самите икономически фактори, влияние оказват и общополитическите. Затова и изборите през пролетта и лятото на 2021 г. донесоха известно ободряване. Настаняването и на новата икономическа тревога през есента и зимата на 2021-2022 г. направи така, че дори съставянето на правителството „Петков“, с неговия стартов успокояващ ефект, не успя да окаже дълготрайно влияние за разсейване на тревогите за икономиката, отчитат от „Галъп интернешънъл болкан“.
 
Попитани за очакванията за личните си финанси, българите показват даже още по-отчетливо успокояване, но разбира се, при запазена фонова тревога. След 52% през есента, сега делът на очакващите влошаване е 40,7%, осезаемо е връщането на нивата на отговорите „ще остане същото“ – от 22,7% на 30% – а плахо съживяване се наблюдава дори и при очакванията за подобрение – при 8,4% през есента, сега 11,1% вярват в това.

Коронавирусът и протестите от 2020 г. са повлияли на личните очаквания на домакинствата, но не толкова видимо, колкото реалния ръст на инфлацията в края на 2021 г.
 
Според единствените по рода си данни от началото на века насам, с които „Галъп интернешънъл болкан“ разполага, се вижда ясно, че тревогата за икономиката, от която като че ли България сега излиза, е била през 2022 г. на сходни нива с тази по време на международната криза от 2009 г. Именно през 2009 г. идва и рязко разсейване на тревогата с идването на новата тогава политическа енергия в лицето на Борисов. Но после тревогата се завръща и в края на 2012 г. достига пикови стойности с края на неговия първи мандат и на свой ред е разсеяна с неговата оставка. Тогава обаче тревогата не успява да достигне толкова високи нива и да премине 60%, колкото през 2009 г. или през 2022 г.  
 
Именно в края на първия мандат "Борисов" обаче е и единственият друг случай от началото на века насам, заедно със случая от 2022 г., в който опасенията за влошаване на личните финанси са преминавали над 50%. Тогава обаче, в сравнение с 2022 г., е имало и малко по-високи нива на очаквания личното материално положение да остане без промяна. Затова и отминаващата може би ситуация на тревога за домакинствата през 2022 г.  може да се окаже най-сериозната поне от началото на века насам, смятат социолозите.
 
По традиция очакванията за материалното положение на собственото семейство са по-благоприятни в сравнение с общите икономически очаквания. Влиянието на политически фактори въобще често се наслагва върху самите обективни икономически и финансови фактори. Смените във властта, например, нерядко водят и до повишаване на позитивните оценки и очаквания за икономиката и личните пари. Тези начални кредити на доверие постепенно се изчерпват в хода на мандатите. В края на мандатите обикновено пък се натрупват отрицателни оценки, посочват от "Галъп".
 
Например, един от малкото пикове на оптимизъм за парите на страната и оптимизъм за собствените пари в последните десетилетия идва отчетливо с изборите през лятото на 2001 г., довели на власт Симеон Сакскобургготски. Този начален „бонус“ бързо е изчерпан, но позитивните икономически резултати на страната ни в предприсъединителния период довеждат до плавен ръст. По-късно и той се амортизира, за да се стигне и до преминаване на границата от 60% тревога за икономиката на страната и близо под 50% – за личните пари, по време на глобалната криза.
 
Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на "Галъп интернешънъл болкан". Последното изследване е проведено между 12 и 20 януари 2023 г. сред 808 души чрез пряко интервю „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.