Прогноза на ЕК: Инфлацията ще намалява само постепенно

Европейската комисия обяви по-добра прогноза за икономиката на България в своята зимна икономическа прогноза, публикувана днес, спрямо очакванията, които бяха изразени в разширения есенен доклад.

В новата прогноза е записано, че ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната ни през изминалата 2022 г. ще бъде 3,9 на сто спрямо прогнозата за увеличение от 3,1 на сто, дадена през ноември.

За настоящата година Брюксел очаква икономиката да увеличи обема си с 1,4, а през 2024 г. с 2,5 на сто. Предишните оценки бяха за ръст от 1,1 на сто през 2023 г. и 2,4 на сто за 2024 г.

"Въпреки високата инфлация, икономическата активност продължи да се разширява през 2022 г., подкрепена от стабилен растеж на износа и от увеличения на заплатите и социалните трансфери (пенсии, обезщетения и др. - бел. ред.), които компенсираха нарастващите потребителски цени. Все пак растежът на частното потребление се забави през първата половина на годината, тъй като инфлацията набра скорост", посочват от ЕК.

Въпреки това се предполага, че потребителското търсене се е засилило през втората половина на 2022 г. поради продължаващия растеж на разполагаемия доход, съчетан с известно забавяне на динамиката на месечната инфлация.

Тенденцията на спад в инвестициите в основен капитал, която започна през 2021 г., се запази и през 2022 г. Нарастващите цени на инвестиционните стоки както в строителството, така и в оборудването (машини, стоки с дълготрайна употреба - бел. ред.), вероятно ограничават най-новите инвестиции, допълват от Брюксел.

От ЕК очакват пътят на икономиката в очертания хоризонт да зависи до голяма степен от взаимодействието между развитието на заплатите и цените. Краткосрочните показатели и данните за инфлацията предполагат, че инфлацията ще намалява само постепенно през прогнозния хоризонт, тъй като по-високите цени на услугите ще се задържат.

В условията на свит пазар на труда се очаква заплатите да продължат да растат силно и да поддържат потреблението на домакинствата.

Бързото нарастване на износа през 2022 г. беше подкрепено от възможността за задоволяване на недостига на доставки на продукти от храни, метали и други материали, причинени, наред с другото, от агресивната война на Русия срещу Украйна, допълват от ЕК.

Прогнозите са, че растежът на износа ще се забави значително през 2023 г., като се има предвид, че факторите за по-нататъшно увеличаване на експортния пазарен дял бяха до голяма степен изчерпани през 2022 г.

През 2024 г. се очаква износът да нарасне в съответствие с външното търсене.

Повишеното усвояване на фондовете на ЕС, особено на Плана за възстановяване и устойчивост, се очаква да подкрепи съвкупните инвестиции както през 2023 г., така и през 2024 г.

От ЕК наблягат, че потенциални закъснения в прилагането на НПВУ представляват отрицателен риск за растежа на инвестициите.

Прогноза за по-висока инфлация

Средната инфлация по ХИПЦ достигна 13 на сто (при очаквания за 12,8 на сто в есенната прогноза, бел. ред.) на годишна база през 2022 г. със силен принос от пристанищните и ресторантьорските услуги в цените на енергията и храните, които разчитат на енергия и/или храна като директни суровини.

Към края на годината инфлацията се разпространи и върху други услуги в съответствие с нарастващите разходи за труд на единица продукция. Като цяло инфлацията по ХИПЦ се очаква да намалее от 13 на сто през 2022 г. до 7,8 на сто през 2023 г. (при прогноза за 7,4 на сто в есенната оценка на ЕК) поради по-ниските цени на енергията. Спрямо есенната прогноза очакванията за инфлацията през настоящата година нарастват с 0,2 процентни пункта.

През 2024 г. общата инфлация се очаква да се забави допълнително до 4 на сто (при 3,2 на сто в есенната прогноза), тъй като динамиката на цените на храните отслабва. Очаква се инфлацията на цените на услугите да се запази през прогнозния хоризонт.
(БТА, Спас Стамболски)