Драганов: Инфлацията принуди хората да си харчат парите

На хората най-много влияе с кого пътуват и къде пътуват. При пътуванията не се замисляме толкова за цените, колкото самата цел на пътуването. Целта на пътуването е императив. В света се случват огромен брой пътувания. Пандемията тласна хората към пътуване, докато преди това имаше празни места в самолетите, сега няма празни места за резервация нито към България, нито от България за чужбина. Инфлацията принуди хората да си харчат парите вместо да ги държат в чекмедже за техните наследници.

Това заяви в интервю пред БГНЕС Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма.

Драганов даде пример, че ако сме със семейството или половинката си, гледаме как да си прекараме добре. "Какво значение има какво ви струва влака, самолета или транспорта или какви усилия полагате. Туризмът е полагане на усилия", подчерта той. Директорът на Института за анализи и оценки в туризма е категоричен, че туризмът е тежък физически труд, които включва подготвянето на багажа, подготвянето на пътуването, както и дисциплината, която се спазва при графика на пътуване. "Всички тези дисциплини и задължения са първостепенни и от тях зависи самото пътуване и качеството на пътуването. Какво значение има какви пари сте дали ако провалите основната цел на самото пътуване или изоставате по време на пътя?", попита той.

По отношение на това къде най-много обича да пътува българинът, Драганов посочи, че най-често българинът повтаря дестинацията, ако му е харесала. Имаме една висока степен на повтаряемост, и у нас тя е около 72-73%. Не само че хората повтарят мястото, където обичат да ходят, те повтарят и ресторанта и храната, която си поръчват, независимо от менюто, в което има много избор", посочи Драганов. А любимите места за пътуване на хората са свързани с емоции или с предишно добро преживяване, включително и в чужбина.

"Имаме 38% повтаряемост при чуждестранните пътувания, като от някои пазари, например - полският, те се движат с още по-висок процент", уточни той. Най-силен интерес към пътуване в България има от съседните пазари. „Най-много посещения има от Румъния, като в годишен план те стигат до 2 млн. посещения", обясни Драганов и добави, че след Румъния се нареждат Турция, Гърция, РСМ и Сърбия. "Това са основните дестинации, от които ние имаме най-много туристи, а и при тях става въпрос за многократни пътувания".

След това по брой туристи у нас се нареждат Германия, Полша, Словакия, Унгария, Австрия, Италия и Испания. През последните години идват много туристи и за културен туризъм и поклоннически пътувания. От страните извън ЕС най-много туристи у нас гостуват от Великобритания и Израел. "Много хотели постигнаха показателите на 2019 г. още през 2022 г. Като цяло туризмът се движи много добре. Последните три месеца на миналата година се движим с проценти над 2019 г., т.е имаме много по-добри показатели“, добави експертът. Според него, когато човек иска да пътува, може да провери всички възможности за пътуване на телефона си и да избере дестинация на база на неговия бюджет.

"Дали нещата са по-скъпи, - да, те са по-скъпи от миналата година. Виждаме, че туризмът поскъпна със 17%", отбеляза той. По думите му българският туристически бранш стои точно където му е мястото. "Ние се явяваме по-евтини от Гърция, по-скъпо от Турция и Румъния, но като цяло места няма. Когато гледаме средните цени – в България цената на една седмица престой с пътуване със самолет, се движи в рамките на около 700-750 евро, докато в Гърция това отива 800-900 евро, а в Турция пада под 500 евро", каза Драганов. Туристическият сектор не е включен в ПВУ. "Туризмът го няма, защото в Закона за туризма и общото българско законодателство туризмът липсва.

Ние не знаем кой управлява туризма в страната. Смятам, че трябва да имаме една голяма реформа по отношение на това какво е туризъм и има ли

той почва у нас", категоричен е Драганов. Директорът на Института за анализи и оценки в туризма подчерта, че има и разминавания в параметрите на данните на националната статистика за настаняване и отбеляза, че се забравя, че освен тези, които спят в хотели има и много хора, които спят в квартири или път спят при роднини. "Следващия месец - април отбелязваме 10 години сбъркана дефиниция на турист в Закона за туризма. 10 години, 6 министъра, сбъркана дефиниция на турист", каза още Румен Драганов.