Документален филм разкрива нови подробности за убиеца на Георги Марков

Това е едно от най-дръзките убийства на Студената война - българският писател емигрант Георги Марков чака автобус до моста Ватерло в Лондон, когато мъж се блъска в него с върха на чадъра си, бутайки малка отровна сачма в крака му. Четири дни по-късно Марков умира.

Документален филм на датската телевизия, излязъл тази седмица, хвърля нова светлина върху главния заподозрян за убийството от 1978 г. - родения в Италия български агент Франческо Гулино, известен като агент Пикадили. Освен това повдига цял набор от нови въпроси за това защо Гулино никога не е бил арестуван за убийството.

Уникален персонаж от Студената война, Гулино бил манипулативна, хамелеонова фигура, която години наред работи за българското разузнаване. Той останал свободен човек до смъртта си през 2021 г., въпреки доказателствата срещу него и Скотланд Ярд, които го сочат като основен заподозрян по случая.

"Той беше майстор в проникването, можеше да влезе във всякакъв вид среда и да стане човекът, който искаше", казва Улрик Скоте, режисьорът на The Umbrella Murder, който проследява историята на Гулино от три десетилетия. "Хората около него умират, а той е като сянка - просто продължава напред."

Гулино е роден в италианския град Бра през 1945 г. и остава сирак в ранна възраст. Той е арестуван за контрабанда в България през 1970 г. и изглежда е бил вербуван от разузнаването на страната, което му предлага избор между затвор или живот на бляскавата сцена на международния шпионаж.

Досието му в българските архиви съдържа подробна информация за обучението и мисиите му, както и оригиналите на множество фалшиви паспорти, издадени на Гулино от българите.

Но страниците, свързани с месеците около убийството на Марков, липсват от досието на Гулино, очевидно, след като разузнавателните служби на страната са прочистили архивите от уличаващи доказателства по време на краха на комунизма. Това направи невъзможно категоричното доказване, че Гулино е човекът с чадъра.

Има обаче много косвени доказателства, които го свързват с престъплението. Печатите в един от фалшивите му паспорти показват, че той е бил в Лондон няколко седмици преди убийството. Малко преди да отпътува за Лондон той е бил в България за това, което е описано като "специално обучение", а бележка в досието му показва, че се е срещнал с шефа на разузнавателната служба за вечеря, което е изключително рядко явление за чужд агент.

Следващият оцелял запис в досието му е пристигането на Гулино в Рим, където той "установява визуален контакт" с български агент, като се разхожда по площад "Свети Петър" с копие на Newsweek под мишница. Това изглежда е бил сигналът, че операцията е преминала успешно. Скоро след убийството Гулино получава най-висока награда.

Марков, писател, който избяга от комунистическа България и започнал работа в Световната служба на BBC в Лондон, се разболява вечерта на нападението и умира в болница четири дни по-късно, на 49 години. Британските власти първоначално били скептични към твърденията на Марков, че е бил отровен, но недоверието се разсеяло, когато в крака му е намерена малка топчица, съдържаща рицин. The Guardian, съобщавайки за убийството по онова време, пише, че то "превръща фантастичния свят на Джеймс Бонд в реалност". Но Скотланд Ярд не успява да идентифицира убиеца.

През 1993 г. британските власти най-накрая се насочват към Гулино като основен заподозрян въз основа на информация от България и екип от Скотланд Ярд го разпита заедно с датските власти в Копенхаген. Въпреки доказателствата, не е извършен арест.

Скоте за първи път се включва в историята на Гулино по това време чрез своя приятел Джанфранко Инверници, италианско-датски режисьор, който познава добре Гулино и иска да направи филм за него. Този филм така и не се случил и Скоте забравя за случая с години. Отравянето с новичок на руския дезертьор Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г. го накарало да поиска да го преразгледа, но когато се опитал да се свърже с Инверници, той открил, че е починал през 2005 г.

"Оказа се, че се е снимал в документален филм за убийството на Марков и е говорил за Гулино. Създателите на филма обещаха да го анонимизират, но не го направиха както трябва и Гулино беше бесен. По-късно двамата отидоха на вечеря и на следващия ден Инверници почина", разказва Скоте спомените на семейството на Инверници пред The Guardian.

Вдовицата на Инверници дава на Скоте няколко кутии с материали, събрани от покойния режисьор, свързани с Гулино, което само задълбочава мистерията. Те съдържали стотици снимки на голи жени, много от тях в порнографски пози, очевидно част от измама, организирана от Гулино, като убеждавал жените, че управлява агенция за модели и ги манипулирал да правят фотосесии и сексуални актове. Било рязко в противоречие с твърдението на повечето от приятелите на Гулино в Копенхаген, че той е асексуален.

Скоте също бил изумен да открие, че години наред Инверници е записвал тайно разговорите си с Гулино и много други хора, с които е обсъждал случая. Кутиите съдържали касети с часове записи на разговори с Гулино. В някои от тях Гулино говори за възхищението си от фашизма. Имало и кутия с вещите на Гулино, включително две копия на Mein Kampf и календар на Мусолини.

Информацията на Скоте разкрива съвсем различна картина на Гулино от тази, която беше известна досега, казва Кристофър Неринг, сътрудник на фондация "Конрад Аденауер" в Софийския университет и специалист по българското разузнаване от комунистическата епоха. "Имаше толкова много неща, които Гулино беше скрил дори от българските си ръководители... човекът беше лъжец от световна класа", казва той.

За Скоте причината, поради която Гулино не е бил арестуван през 1993 г., нито от Скотланд Ярд, нито от датските власти, е мистерия. "Те имаха всички доказателства, че е шпионин. Той е най-големият шпионски случай, който някога сме имали, и остана недокоснат", казва Скоте, който се сдобива с протокол от разпита от 1993 г. Той проследява следите, които предполагат, че Гулино може да е сътрудничил на западните служби, давайки доказателства по други големи случаи в замяна на това да остане на свобода, въпреки че все още няма твърди доказателства.

Екип на лондонската полиция посети България през 2007 г., за да разследва случая още веднъж, и Скоте каза, че Скотланд Ярд са се свързали с него с молба да види неговите изследователски файлове за документалния филм.

Въпреки това през цялото време Гулино остава на свобода. Скоте го интервюира през 2021 г. в неговия малък, мръсен апартамент в Австрия, когато той отново отреча всякаква връзка с убийството. Той умира скоро след това, очевидно сам и без приятели.

"Въпреки че никога не е бил в съдебна зала, той беше наказан като най-самотния човек на света", каза Скоте.